Но дори с такива предтечи Корлис Веларион бил сам за себе си, мъж колкото гениален, толкова и неуморен, колкото авантюристичен, толкова и амбициозен. На синовете на морското конче (герба на дома Веларион) било традиционно да им се дава да опитат живота на мореплавателя, но никой Веларион преди или след това не се заемал с живота на корабния борд толкова жадно, колкото момчето, което щяло да стане Морската змия. За пръв път прекосил Тясното море на шест години, като плавал до Пентос с чичо си. Оттогава правел такива пътувания всяка година. И не пътувал като пасажер: катерел се по мачтите, връзвал възли, търкал палуби, гребял, запушвал течове, вдигал и спускал платна, дежурел на вранското гнездо, научил се на навигация. Капитаните му казвали, че никога не били виждали такъв роден моряк.
На шестнайсет самият той станал капитан, като с една рибарска лодка, наречена „Треска кралица“, преплавал от Дрифтмарк до Драконов камък и обратно. През следващите години корабите му ставали все по-големи и по-бързи, пътуванията му — по-дълги и по-опасни. Повел кораби покрай долната страна на Вестерос, за да посети Староград, Ланиспорт и Лордспорт на Пайк. Плавал до Лис, Тирош, Пентос и Мир. Отвел „Лятната дева“ до Волантис и Летните острови, а „Леденият вълк“ — на север до Браавос, Източен крайморски страж и Хардхоум, преди да завие в Тръпнещото море към Лорат и Пристана на Ибин. На едно по-късно пътуване с „Леденият вълк“ се отправил отново на север, но намерил само замръзнали води и айсберги, големи колкото планини.
Най-прочутите му пътешествия били онези, които направил на кораба, който лично конструирал и построил, „Морската змия“. Търговци от Староград и Арбор често плавали чак до Карт в търсене на подправки, коприна и други съкровища, но Корлис Веларион и „Морската змия“ били първите, които отишли отвъд Карт, минавайки през Нефритените порти до Юай Тай и остров Ленг, за да се върнат с толкова богат товар коприна и подправки, че те удвоили богатството на дома Веларион. При второто си пътуване с „Морската змия“ стигнал дори още по-далече, до Асшаи край Сянката; при третото опитал през Тръпнещото море, като станал първият вестерос, проврял се през Хилядата острова и посетил голите студени брегове на Н’гхаи и Мосови.
В крайна сметка „Морската змия“ направил девет пътувания. На деветото сир Корлис го върнал до Карт, натоварен с достатъчно злато, за да купи още двайсет кораба и да ги натовари всички с шафран, пипер, мускатово орехче, слонове и топове най-фина коприна. Само четиринайсет от флотата пристигнали безопасно в Дрифтмарк, а всички слонове умрели в морето, но въпреки това приходите от това пътуване били толкова огромни, че Веларионите станали най-богатия дом в Седемте кралства, надминавайки дори Хайтауър и Ланистър, макар и за кратко.
Богатството на сир Корлис свършило добра работа, когато състареният му дядо умрял на възраст осемдесет и осем и Морската змия станал лорд на Приливите. Седалището на дома Веларион бил замъкът Дрифтмарк, тъмно, мрачно място, винаги влажно и често пъти наводнено. Лорд Корлис вдигнал нов замък на другата страна на острова. Висок прилив бил построен от същия светъл камък като Орлово гнездо, тънките му кули били увенчани с покриви от ковано сребро, които блестели на слънцето. Когато идвали утринните и вечерните приливи, замъкът бил обкръжен от морето, свързан със същинския Дрифтмарк само с една издигната пътека. В този нов замък лорд Корлис преместил древния Трон от плавей (дар от краля Мерлинг според легендата).
Морската змия строил кораби също тъй. Царската флота се утроила през годините, в които служил на Стария крал като управител на корабите. Дори след като изоставил този пост, той продължил да строи, замествайки бойни кораби с търговски галери. Под тъмните зацапани със сол стени на замък Дрифтмарк три скромни рибарски селца се слели в процъфтяващо градче, наречено Корпуса, заради редиците корабни корпуси, които винаги можело да се видят под замъка. На другата страна на острова, близо до Висок прилив, друго село било преобразено в Градчето на подправките, чиито пристани и кейове гъмжали от корали от Свободните градове и отвъд тях. Разположен пряко на Гърлото, Дрифтмарк бил по-близо до Тясното море от Дъскъндейл или Кралски чертог, тъй че Градчето на подправките скоро започнало да изземва много от превоза, който иначе щял да продължава към тези пристанища, и домът Веларион ставал още по-богат и по-могъщ.