Мнозина смятат царуването на крал Визерис Първи за върха на мощта на Таргариен във Вестерос. Извън всякакво съмнение имало повече лордове и принцове, претендиращи, че носят кръвта на дракона, отколкото в който и да е период преди или след това. Макар Таргариените да продължили своята традиционна практика да се женят брат за сестра, чичо за племенничка и братовчед за братовчедка при всяка възможност, имало е също така важни брачни съюзи извън кралската фамилия, чиито плодове щели да изиграят важни роли във войната, която предстояла. Имало също така повече дракони от когато и да било преди, а няколко от драконките редовно снасяли купчини яйца. Не всички тези яйца се излюпили, но много от тях — да, и станало обичайно за бащите и майките на новородени принцчета да поставят драконово яйце в люлките им, съгласно традиция, чието начало поставила принцеса Рена много години преди това; така благословените деца неизменно се привързвали към новоизлюпените и ставали драконови ездачи.
Визерис I Таргариен имал щедър, ведър нрав и бил много обичан от лордовете си, както и от простолюдието. Царуването на Младия крал, както го нарекло простолюдието при въздигането му, било мирно и благоденстващо. Щедростта на Негова милост била легендарна и Червената цитадела се превърнала в място на песен и бляскав разкош. Крал Визерис и кралица Ема били домакини на много пирове и турнири и обсипвали със злато, постове и почести своите фаворити.
В центъра на веселието, обичано и обожавано от всички, било единственото им оцеляло дете, принцеса Ренира, малкото момиченце, на което дворцовите певци дали прозвището Радостта на владението. Макар да била само на шест, когато баща ѝ седнал на Железния трон, Ренира Таргариен била преждевременно развито дете, умна, дръзка и красива, както може да е красив само човек с драконова кръв. На седем станала драконов ездач, понасяла се в небето на младия дракон, който нарекла Сиракс, на една богиня на Стара Валирия. На осем на принцесата ѝ възложили службата на виночерпка… но само на нейния баща, краля. На маса, на турнир и на дворцов съвет оттогава насетне крал Визерис рядко бил виждан без дъщеря му до него.
Междувременно досадата на управлението била оставена главно на малкия съвет на краля и неговата Ръка. Сир Ото Хайтауър продължил на този пост, като служел на внука така, както някога служел на дядото; способен мъж, съгласни били всички, въпреки че някои го намирали за горд, груб и високомерен. Колкото по-дълго служел, толкова по-властен ставал сир Ото, казвали, и много велики лордове и принцове почнали да недоволстват от държането му и да завиждат за достъпа му до Железния трон.
Най-големият му съперник бил Демън Таргариен, амбициозният буен и раздразнителен по-млад брат на краля. Принц Демън спечелил рицарските си шпори на шестнайсет и Стария крал лично му връчил Тъмна сестра в признание за юначеството му. Оженил се за Господарката на Писан камък през 97 г. СЗ, при управлението на Стария крал, но бракът не бил успешен. Принц Демън намирал Долината на Арин за скучна („В Долината мъжете ебат овце — написал той. — Човек не може да ги вини. Техните овце са по-хубави от жените им.“) и скоро започнал да изпитва неприязън към лейди съпругата си, която наричал „моята бронзова кучка“ заради руническата бронзова броня, носена от лордовете на дома Ройс. При въздигането на брат му на Железния трон принцът помолил бракът му да бъде отменен. Визерис отхвърлил молбата, но позволил на Демън да се върне в двора, където той заседавал в малкия съвет и служил като управител на хазната през 103-104 г. и управител на законите за половин година, през 104-та.
Управлението обаче отегчило принца воин. По-добре се справил, когато крал Визерис го назначил за командир на Градската стража. Като открил, че стражите са зле въоръжени и облечени с парцали и дрипи, Демън ги въоръжил всичките с кортик, къс меч и тояга и ги бронирал с плетена ризница (с нагръдници за офицерите), и им дал дълги наметала в златист цвят, за да могат да ги носят с гордост. Оттогава мъжете на Градската стража станали известни като „златните плащове“.
Принц Демън се захванал страстно с работата на златните плащове и често обикалял по улиците на Кралски чертог с мъжете си. В това, че направил града по-подреден, никой не може да се съмнява, но дисциплината му била жестока. Режел ръцете на джебчиите, скопявал изнасилвачите и кълцал носовете на крадци, и убил трима в улична свада през първата година като командир. Скоро принцът станал добре познат във всички упадъчни места в Кралски чертог. Станал позната гледка в долнопробни винарни (където пиел без пари) и бърлоги за хазарт (които винаги напускал с повече пари, отколкото на влизане). Макар да лягал с безброй курви в градските бардаци и да разправяли, че особено обичал да дефлорира девици, една млада танцьорка от Лис скоро станала негова фаворитка. Казвала се Мизария, но съперничките и враговете ѝ я наричали Мизерия Белия червей.