По един пункт Гъбата, септон Юстас, Великият майстер Рунсайтър и всички други наши извори си съвпадат: сир Ото Хайтауър, Ръката на краля, изпитвал голяма неприязън към брата на краля. Тъкмо сир Ото убедил Визерис да махне принц Демън от поста управител на хазната, а след това — и като управител на законите, действия, за които Ръката скоро щял да съжали. Като командир на Градската стража, с две хиляди души под неговата команда, Демън придобил повече власт от всякога. „По никакъв начин не може да се допусне принц Демън да се качи на Железния трон — написал Ръката на брат си, лорда на Староград. — Той ще е вторият Мегор Жестокия, ако не и по-лошо.“ Желанието (тогава) на сир Ото било принцеса Ренира да наследи баща си. „По-добре Радостта на владението, отколкото лорда на Квартала на бълхите“, написал той. И не бил единственият с това мнение. Но партията му се изправила пред трудно преодолимо препятствие. Ако прецедентът, създаден от Великия съвет през 101 г., се спазел, то мъж претендент трябвало да надделее над жена. При липсата на законен син братът на краля щял да дойде преди дъщерята на краля, както Белон дошъл преди Ренис през 92 г. СЗ.
Колкото до възгледите на самия крал, всички хроники са единодушни, че крал Визерис мразел раздорите. Макар изобщо да не бил сляп за недостатъците на брат си, ценял спомените си за волното авантюристично момче, какъвто Демън бил някога. Дъщеря му била най-голямата радост в живота му, казвал той често, но братът си е брат. Непрекъснато се стремял да помири принц Демън и сир Ото, но враждебността между двамата мъже тлеела непрестанно под фалшивите усмихнати маски, които носели в двора. Когато го притискали по въпроса, крал Визерис казвал само, че бил сигурен, че кралицата му скоро ще му дари син. А през 105 г. СЗ обявил пред двора и малкия съвет, че кралица Ема отново носи дете.
През същата тази съдбовна година сир Кристън Коул бил назначен в Кралската гвардия, за да запълни мястото, отворено със смъртта на легендарния сир Риам Редвин. Роден като син на стюард в служба на лорд Дондарион от Черен пристан, сир Кристън бил чаровен млад рицар на двайсет и три години. За първи път привлякъл вниманието на двора, когато спечелил груповия бой, проведен при Девиче езеро в чест на въздигането на крал Визерис. В последните моменти на боя сир Кристън избил Тъмна сестра от ръката на принц Демън с боздугана си, за радост на Негова милост и за гняв на принца. След това дал на седемгодишната принцеса Ренира лавровия венец на победителя и я помолил за брошката ѝ, за да я носи по време на единичните двубои. В двубоите отново надвил принц Демън и свалил от конете и двамата прочути близнаци Каргил, сир Арик и сир Ерик от Кралската гвардия, преди да падне от лорд Лимънд Малистър.
Със светлозелените си очи, въгленовочерната си коса и естествения си чар Коул скоро станал фаворит на всички дами в двора… не на последно място сред които и самата Ренира Таргариен. Толкова прехласната била тя от чаровете на мъжа, когото наричала „моя бял принц“, че помолила баща си да обяви сир Кристън за неин личен щит и защитник. Оттогава насетне сир Кристън винаги носел брошката ѝ в двубоите и бил неизменно до нея по време на пирове и веселби.
Скоро след като сир Кристън навлякъл белия плащ, крал Визерис поканил Лайънъл Стронг, лорд на Харънхъл, да се включи в малкия съвет като управител на законите. Едър мъж, здравеняк и оплешивяващ, лорд Стронг се радвал на страховитата слава на бияч. Тези, които не го познавали, често го взимали за звяр, бъркайки мълчанието му и бавното му говорене с глупост. Това било далече от истината. Лорд Лайънъл учил в Цитаделата като младеж и спечелил шест брънки на веригата си преди да реши, че животът на майстер не е за него. Бил образован и начетен, знанието му на законите на Седемте кралства било изчерпателно. Трижди женен и трижди овдовял, лордът на Харънхъл довел две дъщери девици и двама сина със себе си в двора. Момичетата станали лични слугини на принцеса Ренира, докато по-големия им брат, сир Харвин Стронг, наричан Троши кости, го направили капитан в златните плащове. По-младото момче, Ларис Кривото стъпало, станал един от кралските изповедници.
Така стояли нещата в Кралски чертог в края на 105 г. СЗ, когато кралица Ема била поставена на легло в Твърдината на Мегор и умряла, докато раждала сина, когото Визерис Таргариен желаел от толкова дълго. Момчето (наречено Белон, на бащата на краля) я надживяло само един ден, потапяйки краля и двора в скръб… освен може би принц Демън, когото видели в един бардак на Улицата на коприната да си прави пиянски шеги със знатните си приятели за „наследника за ден“. Когато новината за това стигнала до краля (според легендата курвата, която седяла в скута на Демън, го осведомила, но свидетелството подсказва, че всъщност е бил един от пияните му приятели, капитан от златните плащове, домогвал се до повишение), Визерис се вбесил. На Негова милост най-сетне му дошло до гуша от неблагодарния му брат и неговите амбиции.