След като траурът за неговите съпруга и син изтекъл, кралят бързо се задвижил да разреши отдавна тлеещият проблем с наследството. Пренебрегвайки прецедентите, наложени от крал Джеерис през 92-ра и Великия съвет през 101-ва, Визерис обявил дъщеря си, Ренира, за своя законна наследничка и я провъзгласил за Принцеса на Драконов камък. В пищна церемония в Кралски чертог стотици лордове се поклонили на Радостта на владението, докато тя седяла в нозете на баща си в подножието на Железния трон, и се заклели да зачетат и защитят правото ѝ на наследство.
Принц Демън обаче не бил сред тях. Разгневен от декрета на краля, принцът напуснал Кралски чертог, като напуснал и Градската стража. Отишъл първо до Драконов камък, като взел със себе любовницата си Мизария на гърба на своя дракон Караксес, тънкия червен звяр, който простолюдието наричало Кървавия чръв. Там останал за половин година, през което време направил дете на Мизария.
Когато научил, че конкубинката му е бременна, принц Демън ѝ подарил драконово яйце, но с това също прекалил и събудил гнева на брат си. Крал Визерис му заповядвал да върне яйцето, да изгони курвата си и да се върне при законната си жена, иначе ще бъде осъден като изменник. Принцът се подчинил, макар и неохотно, отпратил Мизария (без яйце) обратно в Лис, докато той самият отлетял до Писан камък в Долината и неприятната компания на своята „бронзова кучка“. Но Мизария загубила детето си по време на буря по Тясното море. Когато вестта стигнала до принц Демън, той не изрекъл нито сричка на скръб, но сърцето му се вкоравило срещу краля, неговия брат. Оттам насетне говорел за крал Визерис само с презрение и размишлявал ден и нощ над наследяването.
Въпреки че принцеса Ренира била обявена за наследничка на баща си, имало много хора във владението, в двора и извън него, които все още се надявали, че Визерис би могъл да стане баща на мъжки наследник, защото Младия крал все още не бил и на трийсет. Великият майстер Рунсайтър първи подканил Негова милост да се ожени отново, дори предложил подходящ избор: лейди Лена Веларион, която току-що навършила дванайсет. Пламенна млада девица, едва наскоро разцъфтяла, лейди Лена била наследила красотата на истински Таргариен от майка си Ренис и храбър приключенски дух от своя баща, Морската змия. Докато лорд Корлис обичал да плава, Лена обичала да лети и си взела за свой носач не кой да е, а могъщия Вхагар, най-стария от драконите на Таргариен след кончината на Черното страшилище през 94 г. СЗ. Взимайки момичето за своя съпруга, кралят можел да запълни разлома, който се задълбочил между Железния трон и Дрифтмарк, изтъкнал Рунсайтър. А от Лена със сигурност щяло да се получи великолепна кралица.
Визерис Таргариен не бил крал със силна воля, трябва да се каже. Винаги любезен и стараещ се да угоди, той до голяма степен разчитал на съвета на хората около него и най-често правел каквото те кажат. В този случай обаче Негова милост имал свое виждане и никакви аргументи нямало да го отклонят от курса му. Щял да се ожени отново, да… но не за дванайсетгодишно момиче и от държавни съображения. Друга жена била привлякла окото му. Обявил намерението си да се ожени за лейди Алисент от дома Хайтауър, умната и прелестна осемнайсетгодишна дъщеря на Ръката на краля, момичето, което четяло на крал Джеерис на смъртния му одър.
Хайтауърите от Староград били древна и благородна фамилия с безукорно родословие; не можело да има никакво възможно възражение за кралския избор на съпруга. Все пак някои мърморели, че Ръката на краля е надскочил себе си, че довел дъщеря си в двора точно с това наум. Някои дори хвърлили сянка на съмнение за добродетелността на лейди Алисент, подмятайки, че тя е поканила крал Визерис в леглото си още преди смъртта на кралица Ема. (Тези злословия така и не са доказани, въпреки че Гъбата често ги повтаря в своето „Свидетелство“ и стига дотам да твърди, че четенето не било единствената служба, която лейди Алисент изпълнявала за Стария крал в спалнята му.) В долината принц Демън според слуховете пребил с камшик почти до смърт слугата, който му донесъл вестта. Морската змия също не останал доволен, когато новината стигнала в Дрифтмарк. Домът Веларион бил подминат отново, неговата дъщеря, Лена, презряна също както бил подминат с презрение неговият син Ленор от Великия съвет, и жена му от Стария крал през 92 г. СЗ. Единствено самата лейди Лена изглеждала равнодушна. „Нейно благородие проявява много повече интерес към летенето, отколкото към момчета“, написал майстерът на Висок прилив до Цитаделата.