Когато през 106 г. СЗ крал Визерис взел Алисент Хайтауър за съпруга, домът Веларион бил забележим с отсъствието си. Принцеса Ренира наляла за своята мащеха на пира, а кралица Алисент я целунала и я нарекла своя „дъщеря“. Принцесата била между жените, които съблекли краля и го завели до спалнята на невястата му. Смях и любов царували в Червената цитадела онази нощ… докато оттатък залива Черна вода лорд Корлис Морската змия приел братя на краля, принц Демън, на военен съвет. Принцът изтърпял всичко, което могъл да понесе от Долината на Арин и неговата лейди съпруга.
— Тъмна сестра е направена за по-благородни задачи от клане на овце — казал той според слуховете на лорда на Приливите. — Тя е жадна за кръв.
Но принцът нямал предвид бунт; друг път към властта виждал той.
Каменни стъпала, веригата от скалисти острови между Дорн и Спорните земи на Есос, отдавна били обитавани от престъпници, изгнаници, плячкаджии и пирати. Сами по себе си островите нямали особено висока стойност, но с местоположението си контролирали морските трасета към и от Тясното море и търговските кораби, минаващи през онези води, често ставали плячка на техните обитатели. Все пак в продължение на столетия такива грабежи все още си оставали нищо повече от една досадна неприятност.
Десет години по-рано обаче Свободните градове Лис, Мир и Тирош зарязали старите си вражди и се съюзили във война срещу Волантис. След като съкрушили волантинцте в Битката на Граничната земя, трите града победители влезли във „вечен съюз“ и оформили мощна нова сила: Триархията, по-известна във Вестерос като Кралството на Трите дъщери (тъй като всеки от свободните градове се смятал за дъщерен на Стара Валирия), или по-грубо, Кралството на Трите курви (макар че това „кралство“ било без крал, тъй като се управлявало от съвет от трийсет и трима магистри. След като Волантис помолил за мир и се изтеглил от Спорните земи, Трите дъщери извърнали погледа си на запад, изсипвайки се от Каменните стъпала с техните общи войски и флоти под командването на мирския принц адмирал Крагас Драхар, който си спечелил прозвището Крагас Хранещия раците, когато набучил на кол сто пленени пирати на мокрите пясъци, за да се удавят под вдигащия се прилив.).
Завоюването и анексирането на Каменните стъпала отначало било посрещнато само с одобрение от лордовете на Вестерос. Ред заменил хаоса и ако Трите дъщери настоявали за налог за всеки кораб, минаващ през водите им, то това било малка цена, която трябвало да платят, за да се отърват от пиратите.
Алчността на Крагас Хранещия раците и неговите партньори в завоеванието обаче скоро обърнала чувствата им срещу тях; налогът отново бил вдигнат, после още веднъж и скоро станал толкова разорителен, че търговците, които преди плащали с охота, сега се стремели да се промъкват покрай галерите на Триархията, както някога с пиратите. Драхар и неговите лисенски и тирошки съадмирали като че ли се надпреварвали помежду си да видят кой е най-алчният, оплаквали се хората. Лисенците станали особено омразни, защото прибирали не само пари от преминаващи кораби, а отмъквали и жени, момичета и хубави момчета, за да служат в техните градини за удоволствия и къщи с възглавнички. (Между поробените по този начин била и лейди Джоана Суан, петнайсетгодишна племенничка на лорда на Каменен шлем. Когато нейният позорно стиснат чичо отказал да плати откупа, тя била продадена на къща с възглавнички, където се издигнала и станала прочутата куртизанка, известна като Черния лебед, господарката на Лис във всичко освен по име. Уви, нейната биография, колкото и да е очарователна, няма отношение към настоящата история.)
От всички лордове на Вестерос никой не пострадал толкова от тези практики, колкото Корлис Веларион, лорд на Приливите, чиито флоти го направили един от най-богатите и могъщи мъже в Седемте кралства. Морската змия бил решен да сложи край на властта на Триархията над Каменните стъпала, а в лицето на Демън Таргариен намерил изпълнен с желание партньор, жаден за злато и слава, които победа в една такава война щели да му донесат. Зарязали кралската сватба и обсъдили плановете си във Висок прилив на острова Дрифтмарк. Лорд Веларион щял да командва флотата, принц Демън — армията. Щели да бъдат многократно превъзхождани от силите на Трите дъщери… но принцът също така щял да вкара в битката огньовете на своя дракон Караксес, Кървавия чръв.