Целта ни тук не е да изреждаме подробностите от частната война, която Демън Таргариен и Корлис Веларион водили на Каменните стъпала. Достатъчно е да кажем, че боевете започнали през 106 г. СЗ. Принц Демън без особени трудности събрал армия от безимотни авантюристи и втори синове и спечелил много битки през първите две години на конфликта. През 108 г. СЗ, когато най-сетне се озовал срещу Крагас Хранещия раци, го убил лично и отсякъл главата му с Тъмна сестра.
Крал Визерис, несъмнено доволен, че се е отървал от досадния си брат, подкупил усилията му с редовни наливания на злато и към 109 г. СЗ Демън Таргариен и неговата армия наемни мечове и главорези контролирали всички освен два от островите, а флотилиите на Морската змия наложили твърд контрол над водите между тях. През този кратък победоносен период принц Демън се провъзгласил за крал на Каменните стъпала и Тясното море, а лорд Корлис поставил корона на главата му… но тяхното „кралство“ съвсем не било сигурно. На следващата година Кралството на Трите сестри изпратило нова нашественическа сила под командването на един фалшив тирошки капитан на име Ракалио Риндун, определено един от най-любопитните и претенциозни мошеници в аналите на историята, а Дорн се включил във войната в съюз с Триархията. Боевете се подновили.
Въпреки че Каменните стъпала затънали в кръв и огън, крал Визерис и неговият двор останали невъзмутими. „Нека Демън си играе на война — записано е, че е казвал Негова милост, — това го държи настрана от белята.“ Визерис бил човек на мира и през тези години Кралски чертог представлявал един безкраен низ от пиршества, балове и турнири, където пантомимисти и певци възвестявали раждането на всяко ново принцче Таргариен. Кралица Алисент скоро се оказала толкова плодовита, колкото била и красива. През 107 г. СЗ тя родила на краля здрав син, който нарекли Егон, на Завоевателя. Две години по-късно родила на краля дъщеря, Хелена; през 110-та СЗ му донесла втори син, Емонд, за когото казват, че бил наполовина по-дребен от по-големия си брат, но два пъти по-свиреп.
И все пак принцеса Ренира продължавала да седи в подножието на Железния трон, когато баща ѝ раздавал правосъдие, а Негова милост започнал да я води и на заседанията на малкия съвет също така. Макар много лордове и рицари да търсели благоволението ѝ, принцесата гледала само към сър Кристън Коул, младия шампион на Кралската гвардия и неин неизменен спътник.
— Сир Кристън пази принцесата от враговете ѝ, но кой пази принцесата от сир Кристън? — попитала един ден кралица Алисент на дворцовия съвет. Разбирателството между Нейна милост и нейната заварена дъщеря се оказало краткотрайно, защото и Ренира, и Алисент се стремели да бъдат първата дама на владението… и макар кралицата да дала на краля не един, а двама мъжки наследници, Визерис не направил нищо, за да промени реда на наследяването. Принцесата на Драконов камък си оставала неговата призната наследничка, с половината лордове на Вестерос заклели се да защитят правата ѝ. Онези, които питали: „Ами постановеното от Великия съвет от 101-ва?“, откривали, че думите им падат в глухи уши. Проблемът бил решен, от гледна точка на крал Визерис; не било тема, която Негова милост държал да бъде поставена отново на дневен ред.
Все пак въпросите се поставяли упорито, не на последно място от страна на самата кралица Алисент. Най-гласовитият между поддръжниците ѝ бил нейният баща, сир Ото Хайтауър, Ръка на краля. След като търпението му се изчерпало, през 109 г. СЗ Визерис му отнел златната верига на поста и назначил на негово място мълчаливия лорд на Харънхъл Лайънъл Стронг.
— Тази Ръка няма да ме тормози — заявил Негова милост.
Дори след като сир Ото се върнал в Староград, в двора все още съществувала „партия на кралицата“ — група от влиятелни лордове, приятелски настроени към кралица Алисент и подкрепящи правата на синовете ѝ. Срещу тях била изправена „партията на принцесата“. Крал Визерис обичал еднакво и съпругата си, и дъщеря си, и мразел конфликти и раздори. Стремял се през всичките си дни да опази мира между жените си и да удовлетвори и двете с подаръци, злато и почести. Докато той бил жив, управлявал и поддържал равновесието, пировете и турнирите продължавали както преди и мирът властвал из кралството… макар да имало някои, с по-остър поглед, които забелязвали как драконите на едната партия щракат със зъби и храчат пламък по драконите на другата партия всеки път, щом се случи да минат близо един покрай друг.
През 111 г. СЗ в Кралски чертог се провел голям турнир, на петата годишнина от брака на краля за кралица Алисент. На пира за откриването му кралицата носела зелена рокля, докато принцесата се облякла драматично в червеното и черното на Таргариен. Отбелязало се, а след това станало обичайно да се говори за „зелени“ и „черни“, когато станело въпрос за партията на кралицата и партията на принцесата съответно. На самия турнир черните до голяма степен надделели, когато сир Кристън Коул, носещ брошката на принцеса Ренира, свалил от конете всичките поборници на кралицата, включително двама нейни братовчеди и по-младия ѝ брат сир Гвейн Хайтауър.