Колко точно са продължили тези уроци Гъбата не казва, но за разлика от септон Юстас настоява, че принцеса Ренира останала девица, защото желаела да запази невинността си като дар за своя възлюбен. Но когато най-сетне се домогнала до своя бял рицар, прилагайки всичко, което била научила, сир Кристън бил ужасѐн и я отблъснал. Цялата история скоро излязла наяве, в не малка степен благодарение на Гъбата. Крал Визерис отпървом отказал да повярва и на една дума от нея, докато принц Демън не потвърдил, че било вярно.
— Дай ми момичето за съпруга — казал уж той на брат си. — Кой друг би я взел сега?
Наместо това крал Визерис го пратил в изгнание, да не се връща никога повече в Седемте кралства под страх от смъртно наказание. (Лорд Стронг, Ръката на краля, възразил, че принцът би трябвало да бъде екзекутиран веднага като изменник, но септон Юстас напомнил на Негова милост, че никой не е толкова прокълнат, колкото един родоубиец.)
От последствията, следните неща са сигурни. Демън Таргариен се върнал на Каменни стъпала, за да поднови борбата си за онези голи пометени от бурите скали. Великия майстер Рунсайтър и сир Харолд Уестърлинг умрели през 112 г. СЗ. Сир Кристън Коул бил назначен за лорд-командир на Кралската гвардия на мястото на сир Харолд, а архимайстерите на Цитаделата пратили майстер Мелос в Червената цитадела да поеме веригата и задълженията на Великия майстер. Иначе Кралски чертог се върнал към обичайното си спокойствие за по-голямата част от две години… до 113 г. СЗ, когато принцеса Ренира станала на шестнайсет, заела Драконов камък като свое собствено седалище и се омъжила.
Много преди някой мъж да има основание да се усъмни в нейната невинност, въпрос за избора на подходящ съпруг е бил грижа за крал Визерис и неговия съвет. Велики принцове и елегантни рицари пърхали около нея като нощни пеперуди около пламък, съперничейки си за нейната благосклонност. Когато Ренира посетила Тризъбеца през 112 г., синовете на лорд Бракън и лорд Блекууд се били на дуел заради нея, а един по-млад син на дома Фрей се одързостил дотолкова, че открито да ѝ поиска ръката (Фрей Глупака го нарекли след това). В Запада сир Джейсън Ланистър и неговият близнак сир Тиланд съперничели за нея на един пир в Скалата на Кастърли. Синовете на лорд Тъли от Речен пад, лорд Тирел от Планински рай, лорд Оукхарт от Стар дъб и лорд Тарли от Рогов хълм ухажвали принцесата, както и най-големият син на Ръката, сир Харвин Стронг. Троши кости, както го наричали, бил наследник на Харънхъл и казвали, че бил най-силният мъж в Седемте кралства. Визерис дори говорил за брак на Ренира с принца на Дорн, начин да бъдат привлечени дорнците във владението.
Кралица Алисент имала своя кандидат: най-големия ѝ син, принц Егон, брат на Ренира. Но Егон бил момче, принцесата — с десет години по-голяма от него. Нещо повече, двамата открай време не се спогаждали.
— Още една причина да ги обвържем в брак — твърдяла кралицата.
Визерис не се съгласил.
— Момчето е от кръвта на самата Алисент — казал на лорд Стронг. — Тя го иска на трона.
Най-добрият избор, съгласили се накрая кралят и малкият съвет, щял да бъде братовчедът на Ренис Ленор Веларион. Макар Великият съвет от 101 г. да гласувал против неговата претенция, момчето Веларион оставало внук на принц Емон Таргариен на святата памет, правнук на самия Стар крал. Такава партия щяла да обедини и подсили кралската кръвна линия, и да възвърне на Железния трон приятелството на Морската змия с неговата могъща флота.
Едно възражение било повдигнато: Ленор Веларион бил вече на деветнайсет, но изобщо не проявявал някакъв интерес към жените. Наместо това се обградил с чаровни скуайъри на собствената му възраст и разправяли, че предпочитал тяхната компания. Но Великият майстер Мелос веднага отхвърлил това притеснение.
— Какво от това? — казал той. — Аз не обичам риба, но когато ми се сервира риба, я ям.
Така бракът бил решен.
Кралят и съветът обаче пропуснали да се съобразят с принцесата, със собствените ѝ идеи за кого желае да се омъжи. Принцесата знаела доста много за Ленор Веларион и нямала никакво желание да бъде негова невяста. „Моите полубратя щяха да са повече за неговия вкус“, казала тя на краля. (Принцесата винаги държала да нарича синовете на кралица Алисент свои полубратя, никога братя.) И въпреки че Негова милост я вразумявал, умолявал я, викал ѝ и я наричал неблагодарна дъщеря, никакви негови думи не могли да я накарат да помръдне… докато кралят не повдигнал въпроса за наследството. Каквото един крал е направил, един крал можел и да го отмени, изтъкнал Визерис. Тя щяла да се омъжи както той ѝ заповяда или щял да направи полубрат ѝ Егон свой наследник на нейно място. Тук волята на принцесата отстъпила. Септон Юстас казва, че паднала на колене пред баща си и го помолила за прошка, Гъбата — че заплюла баща си в лицето, но и двамата са единодушни, че накрая се съгласила да я омъжат.