И тук изворите ни отново се разминават. Същата нощ, съобщава септон Юстас, сир Кристън Коул се промъкнал в спалнята на принцесата, за да изповяда любовта си към нея. Казал на Ренира, че имал кораб, чакащ в залива, и я помолил да избяга с него отвъд Тясното море. Щели да ги венчаят в Тирош или Стар Волантис, докъдето властта на краля не стигала и където никой нямало да го е грижа, че сир Кристън е изменил на клетвите си като член на Кралската гвардия. Силата му с меч и боздуган била такава, че изобщо не се съмнявал, че ще може да намери някой търговски принц, който да го вземе на служба. Но Ренира му отказала. Била кръвта на дракона, напомнила му, и била предназначена за нещо повече от това да изживее живота си като жена на обикновен наемник. А щом той можел да изостави клетвите си като кралски гвардеец, защо брачните клетви щели да означават нещо повече за него?
Гъбата ни разказва съвсем друга история. В неговата версия тъкмо принцеса Ренира отишла при сир Кристън, а не той при нея. Намерила го сам в кулата Белия меч, заключила вратата и смъкнала наметалото си, показвайки голотата си под него.
— Спасих девствеността си за теб — казала му. — Вземи я сега, като доказателство за моята любов. Тя нищо няма да означава за годеника ми и може би когато научи, че не съм целомъдрена, ще се откаже от мен.
Но въпреки цялата ѝ красота увещанията ѝ попаднали на глухи уши, тъй като сир Кристън бил човек на честта и верен на клетвите си. Дори когато Ренира прибягнала към изкуствата, които научила от чичо си Демън, Коул пак не бил склонен. Презряна и разгневена, принцесата си сложила наметалото и излязла в нощта… където случайно се натъкнала на сир Харвин Стронг, връщащ се от нощен гуляй из вертепите на града. Троши кости отдавна желаел страстно принцесата и не страдал от скрупулите на сир Кристън. Тъкмо той отнел невинността на Ренира, проливайки девичата ѝ кръв на меча на своето мъжество… според Гъбата, който твърди, че ги открил заспали на разсъмване.
Както и да е станало, дали принцесата е презряла рицаря или той нея, от онзи ден насетне любовта, която сир Кристън Коул изпитвал преди към Ренира Таргариен, преминала в омраза и пренебрежение, и мъжът, който дотогава бил постоянният спътник и защитник на принцесата, станал нейният най-жесток враг.
Скоро след това Ренира отплавала за Дрифтмарк на „Морската змия“, придружена от своите лични слугини (две от които дъщерите на Ръката и сестри на сир Харвин), шута Гъбата и своя нов защитник, не кой да е, а самият Троши кости. През 114 г. СЗ Ренира Таргариен, принцеса на Драконов камък, взема за съпруг сир Ленор Веларион (посветен в рицарски сан две седмици преди сватбата, тъй като се сметнало за необходимо принцът консорт да бъде рицар). Невястата била на седемнайсет години, младоженецът на двайсет и всички били съгласни, че са очарователна двойка. Венчавката била отпразнувана със седем дни пирове и рицарски двубои, най-големият турнир от много години. Между състезателите били братята на кралица Алисент, петима Заклети братя от Кралската гвардия, Троши кости и фаворитът на младоженеца сир Джофри Лонмаут, известен като Рицаря на целувките. Когато Ренира подарила жартиерата си на сир Харвин, новият ѝ съпруг се засмял и дал една от своите на сир Джофри.
След като благосклонността на Ренира му била отказана, Кристън Коул се обърнал към кралица Алисент. Понесъл нейния символ на гърдите си, младият лорд-командир на Кралската гвардия надвил всичките си противници; биел се с ожесточение. Оставил Троши кости със счупена ключица и счупен лакът (което подтикнало Гъбата да го нарече „Строшени кости“ след това), но Рицаря на целувките бил този, който усетил в най-пълна мяра гнева му. Любимото оръжие на Коул бил боздуганът и ударите, с които засипал шампиона на сир Ленор, пропукали шлема му и го оставили в несвяст в калта. Отнесен плувнал в кръв от полето на турнира, сир Джофри умрял, без да се съвземе шест дни по-късно. Гъбата ни казва, че сир Ленор прекарал всеки час от онези дни до леглото му и плакал горчиво, когато Странника го взел.