Крал Визерис също бил крайно ядосан: едно радостно празненство станало повод за скръб и обвинения. Казват обаче, че кралица Алисент не споделяла неговото негодувание; скоро след това помолила сир Кристън Коул да стане неин личен защитник. Студенината между съпругата на краля и дъщерята на краля била ясно видима за всички; дори пратеници от Свободните градове го отбелязали в писма, пращани до Пентос, Браавос и Стар Волантис.
Сир Ленор след това се върнал в Дрифтмарк, карайки мнозина да се чудят дали бракът му изобщо е бил консумиран. Принцесата останала в двора, обкръжена от свои приятели и обожатели. Сир Кристън Коул не бил сред тях, след като минал изцяло към партията на кралицата, зелените, но грамадният и опасен Троши кости (или Строшени кости, по израза на Гъбата) запълнил мястото му и станал най-челният от черните, винаги до Ренира на пир и на бал, и на лов. Нейният съпруг не повдигнал никакви възражения. Сир Ленор предпочел удобствата на Висок прилив, където скоро намерил нов фаворит в лицето на един домашен рицар на име сир Карл Корей.
Оттогава насетне, макар да се събирал с жена си за важни дворцови събития, където присъствието му се очаквало, сир Ленор прекарвал повечето си дни разделен от принцесата. Септон Юстас казва, че споделили ложе не повече от дванайсет пъти. Гъбата е съгласен с това, но добавя, че Карл Корей често също споделял това ложе; принцесата се възбуждала да гледа как двамата мъже се забавлявали един с друг, а от време на време двамата включвали и нея в удоволствията си. Все пак Гъбата си противоречи, защото другаде в своето „Свидетелство“ твърди, че в такива нощи принцесата оставяла своя съпруг с любовника му и търсела своята си утеха в прегръдките на Харвин Стронг.
Каквато и да е истината в тези приказки, скоро било обявено, че принцесата носи дете. Родено в сетните дни на 114 г. СЗ, момчето било едър здрав юнак с кафяви очи и месест нос. (Сир Ленор имал орлов нос, сребристобяла коса и лилави очи, които издавали валирианската му кръв.) Желанието на Ленор да нарече детето Джофри било отхвърлено от баща му, лорд Корлис. Вместо това на детето било дадено традиционно за дома Веларион име: Джейсерис (приятели и братя щели да го наричат Джейс).
Дворът все още празнувал раждането на детето на принцесата, когато нейната мащеха, кралица Алисент, също била споходена от родилни мъки и донесла на Визерис неговия трети син, Дерон… чиито цветове на кожата, косата и очите, за разлика от Джейс, свидетелствали за драконовата му кръв. По кралска заповед двете бебета Джейсерис Веларион и Дерон Таргариен имали обща кърмачка, докато бъдат отбити. Казвали, че кралят се надявал да предотврати всякаква вражда между двете момчета, като ги отгледа като млечни братя. Ако е така, надеждите му за жалост се оказали напразни.
Година по-късно, през 115-та СЗ, станала една трагична злополука, от тези, които формират съдбата на цели кралства: „бронзовата кучка“ на Писан камък, лейди Рея Ройс, паднала от коня си, докато ловувала със соколи, и си пукнала черепа на камък. Задържала се на легло за девет дни, докато накрая се почувствала достатъчно добре, за да стане… но рухнала и умряла час след ставането. Гарван бил надлежно изпратен до Бурен край и лорд Баратеон пратил вестоносец с кораб до Кървав камък, където принц Демън все още се борел да защити жалкото си кралство срещу мъжете на Триархията и дорнските им съюзници. Демън веднага отлетял за Долината. „Да успокоя жена си“, казал, макар че по-вероятно е било с надеждата да сложи ръка на земите, замъците и приходите ѝ. В това не успял: Писан камък минал в ръцете на племенника на лейди Рея, а когато Демън се обърнал към Орлово гнездо, претенцията му не само че била отхвърлена, но лейди Джейни го предупредила, че присъствието му в Долината е нежелано.
След това принц Демън отлетял обратно за Каменните стъпала, но кацнал в Дрифтмарк, за да почете някогашния си партньор в завоеванието, Морската змия, и неговата съпруга принцеса Ренис. Висок прилив бил едно от малкото места в Седемте кралства, откъдето братът на краля бил уверен, че няма да го отпратят. Там погледът му се спрял на дъщерята на лорд Корлис, Лена, девица на двайсет и две, висока, стройна и изключително хубава (дори Гъбата бил запленен от красотата ѝ, за да напише, че тя „беше почти толкова хубавичка колкото брат си“), с грива от сребристозлатни къдрици, които се изсипвали чак до под кръста ѝ. Лена била сгодена от дванайсетгодишна за син на Морския лорд на Браавос… но бащата умрял преди да могат да бъдат оженени, а синът скоро се оказал разсипник и глупак и пропилявал богатството и силата на фамилията си, преди да се появи на Дрифтмарк. След като не разполагал с елегантен начин да се измъкне от неловкото положение, лорд Корлис отлагал многократно бракосъчетанието.