Принц Демън се влюбил в Лена, искат да ни накарат да повярваме певците. Хора с по-цинична нагласа вярват, че принцът видял в нея начин да спре собственото си пропадане. Приеман някога като наследник на брат си, той се смъкнал много надолу в реда на наследяването, а нито зелените, нито черните имали място за него… но домът Веларион бил достатъчно могъщ, за да се опълчи безнаказано и на двете партии. Уморен от Каменните стъпала и най-сетне освободен от „бронзовата кучка“, Демън Таргариен поискал от лорд Корлис ръката на неговата дъщеря.
Браавоският годеник си оставал препятствие, но не за дълго; Демън му се подиграл в лицето толкова дивашки, че момчето нямало никакъв избор, освен да го призове да защити думите си със стомана. Въоръжен с Тъмна сестра, принцът набързо приключил със съперника си и се оженил за лейди Лена Веларион две седмици по-късно, изоставяйки трудно изчопленото си кралство на Каменните стъпала. (Петима други мъже го последвали като крале на Тясното море, докато кратката и кървава история на онова дивашко наемническо „кралство“ не приключила веднъж и завинаги.)
Принц Демън знаел, че брат му нямало да е доволен, когато чуе за брака му. Благоразумно принцът и новата му невяста отплавали далече от Вестерос скоро след сватбата, като прехвърлили Тясното море на драконите си. Според някои отлетели до Валирия, напук на проклятието, което висяло над онази димяща пустош, за да издирят тайните на господарите на дракони от старото Свободно владение. Гъбата съобщава това като факт в неговото „Свидетелство“, но имаме изобилни доказателства, че истината не е била толкова романтична. Принц Демън и лейди Лена отлетели първо до Пентос, където били посрещнати радушно от принца на града. Пентошецът се боял от нарастващата сила на Триархията на юг и виждал в Демън ценен съюзник срещу Трите дъщери. Оттам прехвърлили Спорните земи до Стар Волантис, където се радвали на подобно топло посрещане. После отлетели нагоре по Ройн, за да посетят Кохор и Норвос. В онези градове, много отдалечени от Вестерос и властта на Триархията, посрещането им не било толкова възторжено. Където и да отидели обаче, трупали се огромни тълпи, за да зърнат Вхагар и Караксес.
Драконовите ездачи отново били в Пентос, когато лейди Лена научила, че носи дете. Въздържайки се от повече летене, принц Демън и съпругата му отседнали в едно имение извън градските стени като гости на магистъра на Пентос, докато се роди бебето.
Междувременно във Вестерос принцеса Ренира родила втори син в края на 115-та година СЗ. Детето било наречено Люцерис (Люк за по-кратко). Септон Юстас ни казва, че и сир Ленор, и сир Харвин били до леглото на Ренира за раждането му. Също като своя брат Джейс Люк имал кафяви очи и здрава глава с кафява коса, вместо сребристо-златистата коса на принцчетата Таргариен, но бил едро и лакомо момче и крал Визерис му се зарадвал, когато детето било представено в двора.
Тези чувства обаче не се споделяли от кралицата му.
— Продължавай да се опитваш — казала кралица Алисент на сир Ленор според Гъбата. — Рано или късно току-виж си получил едно, което да прилича на теб.
А съперничеството между зелените и черните се задълбочавало, докато накрая стигнало до точката, откъдето кралицата и принцесата едва можели да се търпят. Оттам насетне кралица Алисент се задържала в Червената цитадела, докато принцесата прекарвала дните си на Драконов камък в компанията на своите дами, Гъбата и защитника ѝ сир Харвин Стронг. Съпругът ѝ, сир Ленор, както казват, я посещавал „често“.
През 116 г. СЗ в Свободния град Пентос лейди Лена родила две дъщери близначки, първите законородени деца на принц Демън. Принц Демън нарекъл момичетата Бела (на баща си) и Рена (на майка си). Бебетата били малки и болнави, уви, но и двете имали фини черти, сребристобяла коса и лилави очи. Когато станали на половин годинка и позаякнали, момичетата и майка им отплавали за Дрифтмарк, докато Демън отлетял напред с драконите. От Висок прилив изпратил гарван на брат си, за да уведоми Негова милост за раждането на племенничките му и да помоли за разрешение да представи момичетата в двора и да получи кралската му благословия. Въпреки че Ръката и малкият съвет възразили разгорещено на това, Визерис се съгласил, защото кралят все още обичал брат си, неизменния спътник през младостта му.