— Демън вече е баща — казал той на Великия майстер Мелос. — Би трябвало да се е променил.
Така синовете на Белон Таргариен се помирили за втори път.
През 117 г. СЗ, на Драконов камък, принцеса Ренира родила още един син. На сир Ленор най-сетне било разрешено да нарече детето на падналия си приятел сир Джофри Лонмаут. Джофри Веларион бил също толкова едър, със зачервено лице и здрав като братята си, но и като тях имал кафяви очи, кафява коса и черти, които някои в двора нарекли „простовати“. Шепненето почнало отново. Между зелените се ширело убеждението, че бащата на синовете на Ренира не бил съпругът ѝ Ленор, а защитникът ѝ Харвин Стронг. Гъбата го казва в своето „Свидетелство“ и Великият майстер Мелос намеква за същото, докато септон Юстас упоменава за слуховете само за да ги опровергае.
Каквато и да е истината за тези твърдения, никога не е имало съмнение, че крал Визерис все още възнамерявал дъщеря му да го последва на Железния трон, а синовете ѝ на своя ред да последват нея. Съгласно кралския декрет на всяко от децата на Веларион било подарено драконово яйце още докато били в люлката. Тези, които се съмнявали в бащинството на синовете на Ренира, шепнели, че яйцата никога нямало да се излюпят, но раждането на три дракона поред опровергало думите им като лъжа. Новоизлюпените били наречени Вермакс, Аракс и Тираксес. А септон Юстас ни съобщава, че Негова милост взимал Джейс да седне на коляното му на Железния трон, докато провеждал дворцов съвет, и го чули да казва: „Един ден ще седиш тук, момко“.
Ражданията наложили своя отпечатък върху принцесата: Ренира така и не се отървала повече от тежината, която натрупала по време на бременностите си; когато се родило най-малкото ѝ момче, тя вече била станала дебела и много широка в кръста, красотата от детството ѝ се превърнала в гаснещ спомен, макар да била едва на двайсет години. Според Гъбата това само задълбочило негодуванието към мащехата ѝ, кралица Алисент, която си оставала тънка и изящна на два пъти по-голяма възраст от нейната.
Греховете на бащите често се прехвърлят на синовете, казали са някои мъдри хора; същото е и с греховете на майките. Враждебността между кралица Алисент и принцеса Ренира се прехвърлила върху синовете им и трите момчета на кралицата, принцовете Егон, Емонд и Дерон станали по-жестоки съперници на племенниците си Велариони, възмутени от тях затова, че са им откраднали нещо, което те смятали за свое рождено право: самия Железен трон. Въпреки че всичките шест момчета присъствали на едни и същи пирове, балове и празненства и понякога тренирали заедно в двора под надзора на един и същ майстор оръжейник и учели при едни и същи майстери, тази наложена близост само подхранвала взаимната им неприязън, вместо да ги свърже като братя.
Принцеса Ренира изпитвала неприязън към мащехата си кралица Алисент, но в същото време обикнала и повече от обикнала своята етърва лейди Лена. След като Дрифтмарк и Драконов камък били толкова близо, Демън и Лена често гостували на принцесата, и тя на тях. Много пъти отлитали заедно на драконите си и драконката на принцесата, Сиракс, снесла няколко люпила яйца. През 118 г. СЗ, с благословията на крал Визерис, Ренира обявила годежа на двамата си най-големи синове за дъщерите на принц Демън и лейди Лена. Джейсерис бил на четири, а Люцерис на три, момичетата на две. А през 119 г. СЗ, когато Лена разбрала, че отново носи дете, Ренира отлетяла до Дрифтмарк, за да е с нея при раждането.
И станало тъй, че принцесата била до своята етърва на третия Ден от онази прокълната 120 г. СЗ, Годината на Червената пролет. Лена Веларион станала бледа и изтощена след един ден и една нощ родилни мъки, но накрая родила сина, който принц Демън толкова дълго желаел… но бебето било гърчаво и уродливо и умряло след час. Майка му не го надживяла дълго. Изнурителните мъки изчерпали цялата сила на лейди Лена, а скръбта още повече я изтощила и я направила безпомощна пред атаката на следродилна треска. Тъй като състоянието ѝ се влошавало въпреки усилията на младия майстер на Дрифтмарк, принц Демън отлетял до Драконов камък и довел оттам майстера на принцеса Ренира, по-стар и по-опитен мъж, прочут с уменията си като лечител. За жалост майстер Джерардис дошъл твърде късно. След три дни в делириум лейди Лена си отишла от тленната суета. Била едва на двайсет и седем. Разправят, че в сетния си час лейди Лена се надигнала от леглото си, избутала настрани септите, молещи се над нея, и излязла от стаята, решена да стигне до Вхагар, за да може да полети още един последен път, преди да умре. Силата ѝ обаче изневерила на стъпалата на кулата и тя рухнала и издъхнала. Съпругът ѝ, принц Демън, я отнесъл обратно до леглото ѝ. След това, казва ни Гъбата, принцеса Ренира останала с него в нощното бдение над трупа на лейди Лена и го утешавала в скръбта му.