Смъртта на лейди Лена била първата трагедия през 120 г. СЗ, но нямало да бъде последната. Защото това щяло да се окаже година, когато много от дълго тлеещите напрежения и ревности, тормозили Седемте кралства, най-сетне стигнали до точката на кипене, година, когато много и много щели да имат основание да ридаят и скърбят, и да раздират дрехите си… макар и никой повече от Морската змия, лорд Корлис Веларион и неговата благородна съпруга, принцеса Ренис, тя, която можело да стане кралица.
Лордът на Приливите и неговата лейди все още били в траур за тяхната възлюбена дъщеря, когато Странника дошъл отново, за да отнесе сина им. Сир Ленор Веларион, съпруг на принцесата Ренира и предполагаем баща на децата ѝ, бил убит, докато присъствал на панаир в Града на подправките, промушен смъртоносно от своя приятел и спътник сир Карл Корей. Двамата се карали гръмогласно, преди да бъдат извадени оръжията, казали търговци на панаира на лорд Веларион, когато той дошъл да прибере тялото на сина си. Корей през това време избягал, като ранил няколко души, опитали се да го задържат. Някои твърдели, че край брега го чакал кораб. Повече никой не го видял.
Обстоятелствата около убийството остават загадка до ден-днешен. Великият майстер Мелос пише само, че сир Ленор бил убит от един от своите домашни рицари след скарване. Септон Юстас ни осигурява името на убиеца и заявява, че ревност била мотивът за убийството: Ленор Веларион се отегчил от компанията на сир Карл и заобичал нов фаворит, чаровен млад скуайър на шестнайсет. Гъбата, както винаги, поддържа най-зловещата теория, като намеква, че принц Демън платил на Карл Корей, за да премахне съпруга на принцеса Ренира, уредил кораб да го откара от мястото на престъплението, а след това му прерязал гърлото и го хвърлил за храна на рибите. Корей бил рицар със сравнително низко потекло и се знаело, че имал вкусовете на лорд и кесията на селяк, и освен това си падал по екстравагантни залагания, което придава определена достоверност на версията на шута за събитията. Все пак нямало и троха доказателство, тогава или сега, макар Морската змия да предложил награда от десет хиляди златни дракона за всеки, които би могъл да го заведе до сир Карл Корей или да предаде убиеца за бащина мъст.
Дори и това не било краят на трагедиите, които щели да бележат онази ужасна година. Следващата станала във Висок прилив след погребението на сир Ленор, когато кралят и дворът направили пътуването до Дрифтмарк, за да бъдат свидетели на погребалната му клада, мнозина — на гърбовете на своите дракони. (Толкова много дракони се събрали, че септон Юстас написал, че Дрифтмарк станал новата Валирия.)
Жестокостта на децата е позната на всички. Принц Егон Таргариен бил на тринайсет, принцеса Хелена на единайсет, принц Емонд на десет, а принц Дерон на шест. И Егон, и Хелена били драконови ездачи. Хелена вече летяла на Сънеплам, драконката, която някога носела Рена, Черната невяста на Мегор Жестокия, докато за младия Слънцеплам на нейния брат Егон казвали, че бил най-красивият дракон, виждан някога на земята. Дори принц Дерон имал дракон, красива синя драконка на име Тесарион, макар че тепърва щял да я яхне. Само средният син принц Емонд останал без дракон, но Негова милост се надявал да поправи това и предложил идеята, че вероятно дворът би могъл да пребивава известно време на Драконов камък след погребението. Цяло съкровище драконови яйца можело да се намери под Драконовата планина, както и няколко млади новоизлюпени. Принц Емонд можел да има своя избор, „стига момчето да е достатъчно смело“.
Макар да бил само на десет, Емонд Таргариен бил смел. Кралската насмешка го ужилила и той бил решен да не чака за Драконов камък. За какво му било някакво си жалко новоизлюпено или някакво тъпо яйце? Точно там, на Висок прилив, имало дракон, достоен за него: Вхагар, най-старият, най-големият, най-ужасният дракон на света.
Дори за син на дома Таргариен винаги има опасности в доближаването до дракон, особено стар свадлив дракон, наскоро изгубил ездача си. Баща му и майка му никога нямало да му позволят да се доближи до Вхагар, знаел Емонд, още по-малко да се опита да я яхне. Тъй че се постарал те да не узнаят, измъкнал се от леглото си, докато те все още спели, и се промъкнал долу във външния двор, където Вхагар и другите дракони били приютени и хранени. Принцът се надявал да яхне Вхагар тайно, но докато се промъквал дебнешком към дракона, чул момчешки глас.