И тя станала, при това бързо. Едва година по-късно, през 123-та СЗ, четиринайсетгодишната принцеса родила близнаци, момче, на което дала името Джеерис и момиче, наречено Джеера. Принц Егон вече имал свои собствени наследници, прогласили щастливи зелените в двора. Драконови яйца били поставени в люлките на двете деца и скоро на бял свят дошли две новоизлюпени. Но не всичко било добре с тези двама близнаци. Джеера била мъничка и растяла бавно. Не плачела, не се усмихвала, не правела нищо от нещата, които се очаква да прави едно бебе. Брат ѝ, макар и по-едър и здрав, също така не бил толкова съвършен, колкото се очаквало от едно принцче Таргариен, с шестте си пръста на лявата ръка и по толкова на всяко стъпало.
Жена и деца с нищо не обуздали плътските апетити на принц Егон Старшия. Ако може да се вярва на Гъбата, той станал баща на две копелета същата година като близнаците: момче от момиче, чиято девственост спечелил на търг на Улицата на коприната, и момиче от една от слугините на майка си. А през 127-ма СЗ Хелена му родила втори син, комуто дали драконово яйце и името Мелор.
Другите синове на Алисент също така израствали. Принц Емонд, въпреки загубата на окото си, станал изкусен и опасен фехтовач под наставничеството на сир Кристън Коул, но си останал буйно и своенравно дете, избухливо и непримиримо. Малкият му брат, принц Дерон, бил най-популярният от синовете на кралицата, толкова умен, колкото бил вежлив, и най-миловиден също така. Когато навършил дванайсет през 126 г. СЗ, Дерон бил пратен в Староград, за да служи като виночерпец и скуайър на лорд Хайтауър.
Същата година, оттатък залива Черна вода, Морската змия бил поразен от внезапна треска. Докато лежал болен, заобиколен от майстери, бил повдигнат въпросът кой би трябвало да го наследи като лорд на Приливите и господар на Дрифтмарк в случай, че болестта му отнеме живота. След като двете му законни деца били мъртви, по закон земите и титлите му трябвало да преминат към неговия най-голям внук, Джейсерис… но тъй като Джейс щял евентуално да се възкачи на Железния трон след своята майка, принцеса Ренира подканила своя свекър вместо това да посочи нейния втори син, Люцерис. Лорд Корлис обаче имал също така шестима племенници и най-големият от тях, сир Вемонд Веларион, възразил, че наследството по право трябва да премине към него на основанието, че синовете на Ренира били копелета, от баща Харвин Стронг. Принцесата не понесла това и пратила принц Демън да плени сир Вемонд, заповядала да му отрежат главата и нахранила с леша му дракона си Сиракс.
Дори това обаче не сложило край на проблема. По-младите братовчеди на сир Вемонд избягали в Кралски чертог с жена му и синовете, за да плачат там за справедливост и да поставят претенциите си пред краля и кралицата. Крал Визерис бил станал изключително дебел и червендалест и едва имал сили да изкачи стъпалата до Железния трон. Негова милост ги изслушал мълчаливо, след което заповядал да им отрежат езиците, на всички.
— Бяхте предупредени — заявил той, докато ги извличали от залата. — Няма да слушам повече тези лъжи.
Но докато слизал, Негова милост залитнал и се пресегнал да се укрепи, и срязал лявата си длан до кокала на едно нащърбено острие, стърчащо от трона. Въпреки че Великият майстер Мелос промил срязаното с кипнало вино и превързал ръката с ивици лен, накиснати в целебни мехлеми, скоро последвала треска и мнозина се уплашили, че кралят може да умре. Само пристигането на принцеса Ренира оправило нещата, защото с нея дошъл собственият ѝ лечител майстер Жерардис, който се задействал бързо и отрязал два пръста от ръката на Негова милост, за да спаси живота му.
Макар и много отслабнал от претърпяното, крал Визерис скоро поел отново управлението. За да се отпразнува оздравяването му, бил устроен пир на първия ден от 127 г. СЗ. На принцесата и на кралицата било заповядано да присъстват, с всички техни деца. В израз на разбирателство всяка жена носела цвета на другата и много декларации на обич били направени, за огромно удоволствие на краля. Принц Демън вдигнал чаша за сир Ото Хайтауър и му благодарил за вярната му служба като Ръка. Сир Ото, от своя страна, говорил за куража на принца, а децата на Алисент и Ренира се поздравили взаимно с целувки и заедно разчупили хляб на трапезата. Или така поне е записано в дворцовите хроники.