Но по-късно вечерта, след като крал Визерис напуснал (защото Негова милост все още лесно се изморявал), Гъбата ни казва, че Емонд Едноокия станал и вдигнал тост за своите племенници Велариони, като говорел с подигравателно възхищение за тяхната кафява коса, кафяви очи… и сила.
— Никога не съм познавал някой толкова силен като моите мили племенници — завършил той. — Тъй че нека вдигнем наздравица за тези три силни момчета.
Още по-късно, съобщава шутът, Егон Старшия се обидил, когато Джейсерис поканил съпругата му, Хелена, на танц. Разменили си гневни думи и двамата принцове можели да стигнат до удари, ако не се била намесила Кралската гвардия. Дали крал Визерис изобщо е бил уведомен за тези инциденти не знаем, но принцеса Ренира и синовете ѝ се върнали в седалището си на Драконов камък на следващата сутрин.
След загубата на пръстите си Визерис никога повече не седнал на Железния трон. Оттогава насетне отбягвал тронната зала: предпочитал да води дворцовия съвет в солария си, а по-късно в спалнята си, обкръжен от майстери, септони и неговия верен шут Гъбата, единствения човек, който все още можел да го накара да се засмее (според Гъбата).
Скоро след това смърт отново сполетяла двора, когато Великият майстер Мелос рухнал една нощ, докато изкачвал виещите се стъпала. Винаги бил сдържащ глас в съвета, вечно приканвал към спокойствие и компромис, когато възниквали проблеми между черните и зелените. За беда на краля обаче кончината на човека, когото той наричал „моят доверен приятел“, послужила само за да предизвика нов спор между фракциите.
Принцеса Ренира искала майстер Жерардис, който от дълго време служил на Драконов камък, да бъде издигнат на мястото на Мелос; само лечебните му умения спасили живота на краля, когато Визерис порязал ръката си на трона, твърдяла тя. Кралица Алисент обаче настоявала, че принцесата и нейният майстер ненужно са осакатили Негова милост. Ако те не се били намесили, твърдяла тя, Великият майстер Мелос със сигурност щял да спаси пръстите на краля, както и живота му. Увещавала да бъде назначен някой си майстер Алфадор, към момента на служба в Хайтауър. Визерис, атакуван и от двете страни, не избрал нито единия, нито другия, като напомнил на принцесата и на кралицата, че не на него се пада да направи избора. Цитаделата на Староград избирала Великия майстер, не Короната. В надлежния момент Цитаделата връчила веригата на поста на архимайстер Орвил, един от техните.
Крал Визерис, изглежда, отчасти възстановил старата си жизненост, след като новият Велик майстер пристигнал в двора. Септон Юстас ни казва, че това било резултат от молитва, но повечето вярвали, че отварите и тинктурите на Орвил били по-ефикасни от пусканията на кръв с пиявици, които Мелос предпочитал. Но тези възстановявания се оказали краткотрайни и подагра, гръдни болки и задух продължили да измъчват краля. През последните години на царуването си Визерис все повече оставял управлението на своята Ръка и малкия съвет. По необходимост се налага да погледнем членовете на малкия съвет в навечерието на големите събития от 129 г. СЗ, защото те щели да изиграят важна роля във всичко, което последвало.
Ръката на краля останал сир Ото Хайтауър, баща на кралицата и чичо на лорда на Староград. Великият майстер Орвил бил най-новият член на съвета и се смятало, че не подкрепя нито черни, нито зелени. Лорд-командир на Кралската гвардия обаче останал сир Кристън Коул, а в негово лице Ренира имала жесток противник. Състареният лорд Лиман Бийзбъри бил управител на хазната, на който пост служел почти без прекъсване още от времето на Стария крал. Най-младите съветници били лорд-адмиралът и управител на корабите сир Тиланд Ланистър, брат на лорда на Скалата на Кастърли, и лорд-изповедникът и господар на шепнещите Ларис Стронг, лорд на Харънхъл. Лорд Джаспър Вайлд, управител на законите, познат сред простолюдието като Желязната пръчка, допълвал съвета. (Непреклонните позиции на лорд Вайлд по въпроси на закона му спечелили това прозвище, казва септон Юстас. Но Гъбата заявява, че Желязната пръчка бил наречен така заради твърдостта на члена му, след като направил двайсет и девет деца на четири жени преди последната да умре от изтощение.)
Докато Седемте кралства приветствали 129-тата година след Завоеванието на Егон с празнични огньове, пиршества и вакханалии, крал Визерис Първи Таргариен все повече отслабвал. Болките в гърдите станали толкова силни, че не можел да изкачи и едно крило стъпала и трябвало да го разнасят из Червената цитадела в стол. Към втората луна на годината Негова милост загубил всякакъв апетит и управлявал кралството от леглото си… когато се чувствал достатъчно силен, за да управлява изобщо. Повечето дни предпочитал да оставя държавните дела на своята Ръка сир Ото Хайтауър. На Драконов камък, междувременно, принцеса Ренира отново наедряла с дете. Тя също се задържала на легло.