Кралица Алисент отишла веднага в спалнята на краля, придружена от сир Кристън Коул, лорд-командира на Кралската гвардия. След като потвърдили, че Визерис е мъртъв, Нейна милост заповядала стаята му да бъде запечатана и поставена под охрана. Слугата, който намерил мъртвото тяло на краля, бил задържан под арест като гаранция, че няма да разпространи вестта. Сир Кристън се върнал в кулата Белия меч и изпратил братята си от Кралската гвардия да повикат членовете на кралския малък съвет. Било часът на совата.
Тогава, както и сега, заклетото братство на Кралската гвардия било съставено от седем рицари, мъже с доказана вярност и неоспоримо мъжество, положили тържествени клетви да посветят живота си в защита на кралската особа и фамилия. Само петима от белите плащове били в Кралски чертог по време на смъртта на Визерис: самият сир Кристън, сир Арик Каргил, сир Рикард Торн, сир Стефон Дарклин и сир Уилис Фел. Сир Ерик Каргил (близнак на сир Арик) и сир Лорент Марбранд, с принцеса Ренира на Драконов камък, останали в неведение, когато братята им по оръжие тръгнали в нощта да вдигат членовете на малкия съвет от леглата им.
Съветът се събрал в покоите на кралицата в Твърдината на Мегор. Много описания са стигнали до нас за казаното и стореното в онази нощ. Най-подробното и най-авторитетно от тях е „Танцът на драконите, истинно сказание“ на Великия майстер Мункун. Макар изчерпателната история на Мункун да била написана едно поколение по-късно и да е черпила сведения от много и различни видове материал, включително хроники на майстери, възпоминания, записи на стюарди и разговори със сто четирийсет и седем оцелели свидетели на големите събития от тези времена, неговото описание на вътрешните дела на двора разчита на изповедите на Великия майстер Орвил, както са изложени преди неговата екзекуция. За разлика от Гъбата и септон Юстас, чиито версии произтичат от слухове, чуто недочуто и фамилна легенда, Великият майстер присъствал на заседанието и взел участие в обсъжданията и решенията на съвета… въпреки че трябва да се вземе под внимание, че по времето, когато е писал, Орвил бил изключително загрижен да покаже себе си в благоприятна светлина и да се освободи от всякаква вина за онова, което щяло да последва. „Истинното сказание“ на Мункун поради това обрисува неговия предшественик в твърде благоприятна светлина.
Събралите се в покоите на кралицата, докато тялото на лорд съпруга ѝ изстивало горе, били самата кралица Алисент, нейният баща, сир Ото Хайтауър, Ръка на краля, сир Кристън Коул, лорд-командир на Кралската гвардия, Великият майстер Орвил, лорд Лиман Бийзбъри, управител на хазната, осемдесетгодишен, сир Тиланд Ланистър, управител на корабите, брат на лорда на Скалата на Кастърли, Ларис Стронг, наричан Ларис Кривото стъпало, управител на законите. Великият майстер Мункун нарича това събиране Зеления съвет в своето „Истинно сказание“.
Великият майстер Орвил открил заседанието, като изредил обичайните задачи и процедури, изисквани при смъртта на крал. Казал:
— Септон Юстас трябва да бъде повикан да изпълни последните ритуали и да се моли за душата на краля. Гарван трябва обезателно да се прати веднага до Драконов камък, за да се уведоми принцеса Ренира за кончината на нейния баща. Може би нейна милост кралицата би се погрижила да напише посланието, за да смекчи тази тъжна вест с няколко съчувствени слова? Камбаните винаги бият, за да възвестят смъртта на крал, някой трябва да се погрижи за това, и разбира се, трябва да започнем своите приготовления за коронацията на кралица Ренира…
Сир Ото Хайтауър го прекъснал.
— Всичко това се налага да почака — заявил той, — докато не бъде решен въпросът за наследството.
Като Ръката на краля, той бил овластен да говори с гласа на краля, дори да седи на Железния трон в отсъствието на краля. Визерис му дал властта да управлява Седемте кралства и „докато нашият нов крал бъде коронясан“, това управление щяло да продължи.
— Докато нашата нова кралица бъде коронясана — казал някой. В описанието на майстер Мункун думите са на Орвил, изречени тихо, не повече от увъртане. Но Гъбата и септон Юстас настояват, че ги е изговорил лорд Бийзбъри, и то с раздразнен тон.
— Крал — настояла кралица Алисент. — Железният трон по право трябва да премине на най-големия законен син на Негова милост.
Дискусията, която последвала, продължила чак до разсъмване, съобщава ни Великият майстер Мункун. Гъбата и септон Юстас го потвърждават. В техните описания само лорд Бийзбъри говорил в защита на принцеса Ренира. Престарелият управител на хазната, който служил на крал Визерис през по-голямата част от царуването му и на неговия дядо, Джеерис Стария крал преди него, напомнил на съвета, че Ренира била по-голяма от братята си и имала повече таргариенска кръв, че покойният крал е избрал нея за своя наследница, че многократно е отказвал да промени наследяването въпреки пледиранията на кралица Алисент и нейните зелени, че стотици лордове и оземлени рицари са отдали почитание на принцесата през 105 г. СЗ и са положили тържествени клетви да защитят правата ѝ. (Описанието на майстер Орвил се различава само в това, че той поставя много от тези аргументи в собствената си уста, вместо в тази на Бийзбъри, но последвалите събития предполагат, че не е било така, както ще видим.)