Но тези думи попаднали в глухи уши. Сир Тиланд изтъкнал, че много от лордовете, заклели се да защитят наследяването на принцеса Ренира, отдавна били мъртви.
— Минаха двайсет и четири години — казал той. — Аз лично не съм давал такава клетва. Бях дете тогава. — Желязната пръчка, управителят на законите, цитирал Великия съвет от 101 г. и избора на Стария крал на Белон вместо на Ренис през 92 г., след това разсъждавал надълго и широко за Егон Завоевателя и неговите сестри, и за святата традиция на андалите, според която правата на един законен син винаги предхождат правата на някаква си дъщеря. Сир Ото им напомнил, че съпругът на Ренира бил не друг, а принц Демън, а „всички знаем характера му. Не правете грешка. Ако Ренира изобщо седне на Железния трон, ще ни управлява лорд Квартала на бълхите, крал консорт, толкова жесток и безсърдечен, колкото беше Мегор. Моята глава първа ще хвръкне, не се съмнявам, но вашата кралица, моята дъщеря, скоро ще ме последва“.
Кралица Алисент му пригласяла.
— Нито ще пощадят децата ми — заявила тя. — Егон и братята му са законните синове на краля и с повече право за трона от нейното котило от копелета. Демън ще намери някакъв претекст да ги осъди всички на смърт. Дори Хелена и малките ѝ. Един от тези Силни извади око на Емонд, не забравяйте. Беше момче, да, но момчето е какъвто е бащата, а копелетата са чудовищни по природа.
Сир Кристън Коул заговорил. Ако принцесата се възцари, напомнил им той, Джейсерис Таргариен щял да управлява след нея.
— Седемте да спасят това владение, ако поставим копеле на Железния трон. — Говорил за разпуснатия нрав на Ренира и за позора на нейния съпруг. — Те ще превърнат Червената цитадела в бардак. Ничия дъщеря няма да е в безопасност, и ничия съпруга. Дори момчетата… знаем какво беше Ленор.
Не е записано дали лорд Ларис Стронг е изрекъл и дума по време на дебата, но това не било необичайно. Макар и нелишен от дар слово, когато се наложело, господарят на шепнещите пестял думите си както скъперник пести монети и предпочитал да слуша вместо да приказва.
— Ако направим това — предупредил майстер Орвил съвета според „Истинното сказание“, — със сигурност ще има война. Принцесата няма да стои кротко, а тя има дракони.
— И приятели — заявил лорд Бийзбъри. — Мъже на честта, които няма да забравят клетвите, които дадоха на нея и на баща ѝ. Стар човек съм, но не толкова стар, че да седя тук кротко, докато такива като вас кроят да ѝ откраднат короната.
И с тези думи станал да си отиде.
Източниците ни се различават относно станалото след това.
Великият майстер Орвил ни казва, че лорд Бийзбъри бил задържан на вратата по заповед на сир Ото Хайтауър и отведен в тъмниците и затворен в килия, в която след време щял да загине от студ, докато чакал съд.
Септон Юстас ни казва друго. В неговото описание сир Кристън Коул принудил лорд Бийзбъри да седне отново на стола си и го пробол в гърлото с кама. Гъбата също обвинява сир Кристън за смъртта на негово благородие, но в неговата версия Коул сграбчил стареца отзад за яката и го запокитил през един прозорец, за да умре нанизан на железните шипове в сухия ров долу.
И трите хроники си съвпадат в едно: първата кръв, пролята в Танца на драконите, била на лорд Лиман Бийзбъри, управител на хазната и кралски ковчежник на Седемте кралства.
Не се чули повече несъгласия след смъртта на лорд Бийзбъри. Остатъкът от нощта минал в съставяне на планове за коронацията на новия крал (трябвало да се направи бързо, съгласни били всички) и на списъци на възможни съюзници и потенциални врагове в случай, че принцеса Ренира откаже да приеме въздигането на крал Егон. След като принцесата била в Драконов камък в очакване всеки момент да роди, зелените на кралица Алисент се радвали на предимство: колкото по-дълго Ренира останела в неведение за смъртта на краля, толкова по-бавно щяла да се задейства. „Може пък курвата да умре при раждането“, съобщава се, че казала кралица Алисент (според Гъбата).