Никакви гарвани не отлетели в онази нощ. Никакви камбани не зазвънели. Слугите, които знаели за кончината на краля, били пратени в тъмниците. На сир Кристън Коул било възложено да арестува колкото черни останали в двора, онези лордове и рицари, които биха били склонни да подкрепят принцеса Ренира.
— Не прилагайте никакво насилие над тях, освен ако не се съпротивляват — заповядал сир Ото Хайтауър. — Тези, които прегънат коляно и се закълнат във вярност на крал Егон, няма да пострадат.
— А тези, които не го направят? — попитал Великият майстер Орвил.
— Ще са изменници — заявил Желязната пръчка, — и трябва да умрат като изменници.
Тогава лорд Ларис Стронг, господарят на шепнещите, проговорил за първи и единствен път.
— Нека ние бъдем първите, които ще се закълнат — рекъл той, — за да няма изменници тук между нас. — Кривото стъпало извадил камата си и я прокарал през дланта си. — Кървава клетва — настоял той, — да ни обвърже всички, братя до смърт.
И така всеки от заговорниците порязал дланта си и си стиснали ръцете, заклевайки се в кърваво братство. Единствено кралица Алисент била освободена от клетвата на основание, че е жена.
Над града се разсъмвало, преди кралица Алисент да прати Кралската гвардия да доведат синовете ѝ Егон и Емонд на съвета. (Принц Дерон, най-малкият и най-кроткият от децата ѝ, бил в Староград, където служел като скуайър на лорд Хайтауър.)
Едноокия принц Емонд, деветнайсетгодишен, го намерили в оръжейната, докато навличал ризница за сутрешното си упражнение в двора на замъка.
— Егон ли е крал? — попитал той сир Уилис Фел, — или трябва да коленичим и да целунем шундата на дъртата курва?
Принцеса Хелена закусвала с децата си, когато Кралската гвардия дошла при нея… но когато я запитали за местонахождението на принца, неин брат и съпруг, казала само:
— Не е в леглото ми, можете да сте сигурни. Чувствайте се свободни да претърсите под завивките ми.
Принц Егон бил „по своите развлечения“, подхвърля смътно Мункун в своето „Истинно сказание“. „Свидетелството на Гъбата“ твърди, че сир Кристън намерил кандидат-краля пиян и гол в една плъша дупка в Квартала на бълхите, където две улични хлапета с наточени зъби се хапели и дерели едно друго за негова забава, докато момиче, което не би могло да е било на повече от дванайсет, задоволявало члена му с уста. Нека обаче оставим тази грозна картина на Гъбата, какъвто си е той, и да обсъдим думите на септон Юстас.
Макар да признава, че принц Егон е бил с любовница, когато го намерили, септонът твърди, че момичето било дъщеря на богат търговец и добре гледано при това. Нещо повече, принцът отпървом отказал да съучастничи на плановете на майка си.
— Моята сестра е наследник, не аз — казва той в описанието на Юстас. — Що за брат би откраднал рожденото право на сестра си?
Едва когато сир Кристън го убедил, че принцесата трябвало неизбежно да екзекутира него и брат му в случай, че си постави короната, Егон се разколебал.
— Докато има жив законороден Таргариен, никой Стронг не може изобщо да се надява да седне на Железния трон — казал Коул. — Ренира няма друг избор, освен да вземе главите ви, ако желае нейните копелета да управляват след нея.
Тъкмо това и само това убедило Егон да приеме короната, която малкият съвет му предлагал, настоява нашият смирен септон.
Докато рицарите на Кралската гвардия издирвали синовете на кралица Алисент, други пратеници повикали командира на Градската стража и капитаните му (те били седем, като всеки командвал една от градските порти) в Червената цитадела. Петима били преценени като съчувстващи на каузата на принц Егон, след като били разпитани. Другите двама, заедно с техния командир, били сметнати за неблагонадеждни и се озовали във вериги. Сир Лутор Ларжент, най-страховитият от „верните петима“, бил назначен за нов командир на златните плащове. Бил як като бик, близо седем стъпки висок, и се носела мълвата, че веднъж убил боен кон с един удар с юмрук в главата. Сир Ото обаче, като благоразумен човек, се постарал да назначи собствения си син сир Гвейн Хайтауър за първи помощник-командир на Ларжент, като му наредил да си отваря очите за всякакъв признак за вероломство от страна на сир Лутор.
Сир Тиланд Ланистър бил назначен за управител на хазната на мястото на покойния лорд Бийзбъри и веднага се задействал да конфискува кралската съкровищница. Златото на Короната било разделено на четири части. Една част била поверена на грижата на Желязната банка на Браавос за съхранение, друга била изпратена под силна охрана в Скалата на Кастърли, трета — в Староград. Останалото богатство щяло да се използва за подкупи, подаръци и за наемане на свободни мечове, ако се наложи. За човек, който да заеме мястото на сир Тиланд като управител на корабите, сир Ото погледнал към Железните острови, като изпратил гарван до Далтон Грейджой, Червения кракен, дръзкия и кръвожаден шестнайсетгодишен лорд Жътваря на Пайк, като му предложил адмиралския пост и място в съвета за неговата вярност.