Изминал ден, после друг. Нито септони, нито мълчаливи сестри били повикани в спалнята, където лежало тялото на крал Визерис, подпухнало и гниещо. Никакви камбани не звъннали. Гарвани летели, но не до Драконов камък. Вместо това поели към Староград, към Скалата на Кастърли, към Речен пад, към Планински рай и към много други лордове и рицари, за които кралица Алисент имала основание да мисли, че биха могли да подкрепят нейния син.
Аналите на Великия съвет от 101 г. били донесени и проучени и било отбелязано кои лордове са се изказали в подкрепа на Визерис и кои за Ренис, Лена или Ленор. Събраните тогава лордове предпочели мъжкия кандидат пред женските в съотношение двайсет към едно, но имало и несъгласни и същите тези домове най-вероятно щели да окажат подкрепа на принцеса Ренира в случай, че се стигне до война. Принцесата щяла да разполага с Морската змия и неговите флотилии, преценил сир Ото, и най-вероятно с другите лордове на източните брегове също тъй: лордовете Бар Емън, Масей, Селтигар и Краб най-вероятно, може би дори Вечерната звезда на Тарт. Всички те били нищожни сили, освен Веларионите. Северняците били по-голяма грижа: Зимен хребет се изказал за Ренис в Харънхъл, както и знаменосците на лорд Старк, Дъстин от Бароутън и Мандърли от Бял пристан. Не можело да се разчита и на дома Арин, защото Орлово гнездо в момента се управлявало от жена, лейди Джейн, Девата на Долината, чиито собствени права можело да се поставят под въпрос в случай, че принцеса Ренира бъде отстранена.
За най-голяма опасност бил преценен Бурен край, защото домът Баратеон бил винаги твърдо в подкрепа на претенциите на принцеса Ренира и нейните деца. Макар старият Боремунд да бил вече покойник, неговият син Борос бил дори още по-войнствен от баща си, а по-дребните владетели на бурните земи щели със сигурност да го последват накъдето ги поведе.
— Тогава трябва да се погрижим да ги доведе при нашия крал — заявила кралица Алисент. При което повикала втория си син.
Така в онзи ден за Бурен край полетял не гарван, а Вхагар, най-старият и най-големият от драконите на Вестерос. На гърба ѝ яздел принц Емонд Таргариен, със сапфир на мястото на липсващото му око.
— Целта ти е да спечелиш ръката на една от дъщерите на лорд Баратеон — казал му дядото сир Ото, преди да отлети. — Която и да е от четирите ще свърши работа. Ухажвай я и се ожени за нея, и лорд Борос ще осигури бурните земи за брат ти. Провалиш ли се…
— Няма да се проваля — наежил се Емонд. — Егон ще има Бурен край, а аз ще имам това момиче.
Докато принц Емонд замине, вонята от спалнята на мъртвия крал се разнесла из цялата Твърдина на Мегор и много необуздани приказки и слухове плъзнали из двора и замъка. Тъмниците под Червената цитадела погълнали толкова много хора, заподозрени във вероломство, че дори Върховният септон започнал да се чуди на тяхното изчезване и се обадил от Звездната септа на Староград да пита за някои от липсващите. Сир Ото Хайтауър, един от най-методичните мъже, служили някога като Ръка, искал повече време, за да направи приготовленията, но кралица Алисент знаела, че не могат да протакат повече. Потайността започнала да омръзва на принц Егон.
— Аз крал ли съм, или не съм? — запитал той ядосано майка си. — Ако съм крал, тогава ме коронясайте.
Камбаните започнали да бият на десетия ден от третата луна на 129 г. СЗ, възвестявайки края на едно царуване. На Великия майстер Орвил най-сетне било позволено да изпрати гарваните си и черните птици се понесли във въздуха стотици, за да разпръснат вестта за възкачването на Егон до най-далечното кътче на владението. Мълчаливите сестри били повикани, за да подготвят трупа за изгаряне, и ездачи препуснали на бели коне да разнесат вестта на народа на Кралски чертог, викайки: „Крал Визерис е мъртъв, да живее крал Егон“. Като чували виковете им, пише Мункун, някои плачели, а други викали възторжено, но повечето хора от простолюдието зяпвали смълчани, смутени и разтревожени, а тук-там по някой глас извиквал: „Да живее кралицата“.
Междувременно се извършвали припрени приготовления за коронацията. За място на церемонията била избрана Драконовата яма. Под величествения ѝ купол имало каменни скамейки, достатъчно, за да поберат осемдесет хиляди души, а дебелите стени на ямата, здравият покрив и извисяващите се бронзови порти я правели защитима в случай, че предатели се опитат да разстроят церемонията.