В нарочения ден сир Кристън Коул поставил короната от желязо и рубини на Егон Завоевателя на челото на най-големия син на крал Визерис и кралица Алисент и го провъзгласил за Егон от дома Таргариен, Втори с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, Владетел на Седемте кралства и Защитник на Владението. Майка му, кралица Алисент, обичана от простолюдието, поставила своята корона на главата на своята дъщеря Хелена, съпруга и сестра на Егон. След като я целунала по бузите, майката коленичила пред дъщеря си, свела глава и казала:
— Моя кралице.
Колко са дошли на коронацията остава предмет на спор. Великият майстер Мункун, черпейки от Орвил, ни казва за над сто хиляди души простолюдие, натикани в Драконовата яма, чиито възгласи били толкова силни, че разтърсили самите стени, докато според Гъбата каменните скамейки били полупразни. След като Върховният септон останал в Староград, твърде стар и немощен, за да пътува до Кралски чертог, паднало се на септон Юстас да помаже челото на крал Егон със свети мазила и да го благослови в седемте имена на бога.
Неколцина от присъствалите, тези с по-остро зрение от повечето, може би са забелязали, че на церемонията около новия крал присъствали само четири бели плаща, а не петима, както дотогава. Предната нощ Егон Втори понесъл първото отстъпничество, когато сир Стефон Дарклин от Кралската гвардия се измъкнал от града със своя скуайър, двама стюарди и четирима стражи. Под покрова на тъмнината те се промушили навън през слугинска вратичка, където ги очаквала рибарска лодка, за да ги пренесе до Драконов камък. Със себе си донесли една открадната корона: ивица от жълто злато, украсена със седем скъпоценни камъка в различни цветове. Това била короната, която носел крал Визерис, и Стария крал Джеерис преди него. Когато принц Егон решил да носи короната от желязо с рубини на своя съименник, Завоевателя, кралица Алисент заповядала короната на Визерис да бъде заключена, но стюардът, комуто поверили задачата, избягал с нея.
След коронацията останалите от Кралската гвардия придружили Егон до неговия дракон, великолепно създание с блестящи златни люспи и светлорозови крила. Слънцеплам било името, дадено на този дракон на златната зора. Мункун ни казва, че кралят прелетял три пъти около града преди да кацне в Червената цитадела. Сир Арик Каргил отвел Негова милост в осветената с факли тронна зала, където Егон II изкачил стъпалата на Железния трон пред хиляда лордове и рицари. Викове прокънтели из залата.
На Драконов камък не били чути радостни възгласи. Вместо тях писъци отеквали из коридорите и стълбищата на Кулата на Морския дракон, от покоите на кралицата долу, където Ренира Таргариен се напрягала и тръпнела в третия си ден на родилни мъки. Детето трябвало да дойде на бял свят след още един лунен кръг, но вестта от Кралски чертог хвърлила принцесата в черна ярост и гневът ѝ, изглежда, ускорил раждането, все едно бебето вътре също било разгневено и се борело да излезе навън. Принцесата крещяла проклятия през цялото раждане, призовавала яростта на боговете над своите братя и майка им, кралицата, и изреждала подробно изтезанията, на които щяла да ги подложи преди да им позволи да умрат. Проклинала и детето вътре в утробата си също тъй, казва ни Гъбата, дращела с нокти издутия си корем, докато майстер Жерардис и акушерката ѝ се опитвали да я удържат, и викала:
— Чудовище, чудовище, излез, излез, ИЗЛЕЗ!
Когато бебето най-сетне дошло на белия свят, се оказало наистина чудовище: мъртвородено момиче, сгърчено и уродливо, с дупка в гръдния кош, където трябвало да е сърцето, и с къса люспеста опашка. Или така поне я описва Гъбата. Джуджето ни казва, че тъкмо той отнесъл малкото същество на двора за изгаряне. Мъртвото момиче било наречено Висения, обявила принцеса Ренира на другия ден, когато млякото на мака притъпило остротата на болката ѝ.
— Тя беше моята единствена дъщеря и те я убиха. Откраднаха короната ми и убиха дъщеря ми, и ще отговарят за това.
И тъй започнал Танца, щом принцесата свикала свой съвет. „Черния съвет“ нарича „Истинното сказание“ това събиране на Драконов камък, противопоставяйки го на „зеления съвет“ на Кралски чертог. Водела го самата Ренира, седнала между своя чичо и съпруг принц Демън и своя доверен съветник майстер Жерардис. Тримата ѝ синове също присъствали, макар все още да не били достигнали пълнолетие (Джейс бил на четиринайсет, Люк на тринайсет, Джофри на единайсет). С тях били двама от Кралската гвардия: сир Ерик Каргил, близнак на сир Арик, и западнякът сир Лорент Марбранд.