Трийсет рицари, сто стрелци с арбалети и триста войници съставяли останалото от гарнизона на Драконов камък. Толкова състав винаги бил смятан за достатъчен за такава здрава крепост.
— Но като за инструмент за завоевание още много има да се желае от армията ни — отбелязал с горчивина принц Демън.
Десетина по-дребни лордове, знаменосци и васали на Драконов камък също участвали в черния съвет: Селтигар от острова Птичи нокът, Стонтън от Врански приют, Масей от Стоунденс, Бар Емън от Остри нос и Дарклин от Дъскъндейл между тях. Но най-могъщият лорд, врекъл своята сила на принцесата, бил Корлис Веларион от Дрифтмарк. Макар Морската змия да бил остарял, обичал да казва, че се е вкопчил в живота като „давещ се моряк, вкопчен в отломките на потънал кораб. Дано Седемте да ме съхранят за тази последна битка“. С лорд Корлис дошла съпругата му, принцеса Ренис, на петдесет и пет, с изпито и набръчкано лице, черната ѝ коса прошарена с бяло, но все още пламенна и безстрашна, каквато била на двайсет и две. „Кралицата, която никога не беше“, нарича я Гъбата. („Какво изобщо имаше Визерис, което тя да нямаше? Една малка наденичка? Това ли се иска, за да бъдеш крал? Нека да властва Гъбата тогава. Моята наденица е три пъти по-голяма от неговата.“)
Заседаващите в черния съвет смятали себе си за лоялисти, макар да знаели много добре, че крал Егон II ще ги нарече изменници. Всеки от тях вече бил получил писмо, в което се настоявало да се представят в Червената цитадела, за да положат клетва за вярност пред новия крал. Всичките им войски, взети заедно, не можели да се сравнят със силата, която Хайтауър можели да изкарат на бойното поле. Зелените на Егон се радвали и на други предимства също така. Староград, Кралски чертог и Ланиспорт били най-големите и най-богати градове в кралството; и трите града се владеели от зелени. Всеки видим символ на легитимност принадлежал на Егон. Той седял на Железния трон. Живеел в Червената цитадела. Носел короната на Завоевателя, владеел меча на Завоевателя и бил помазан от септон на Вярата пред очите на десетки хиляди. Великият майстер Орвил заседавал в неговите съвети и лорд-командирът на Кралската гвардия поставил короната на главата на принца. И бил мъж, което в очите на мнозина го правело законен крал, а неговата сестра — узурпаторка.
Срещу всичко това предимствата на Ренира били малко. Някои по-стари лордове може все още да са помнели клетвите, които положили, когато била направена принцеса на Драконов камък и обявена за наследничка на баща си. Имало време, когато била обичана и от знатни, и от простолюдие, когато я поздравявали като Радостта на владението. Мнозина млади лордове и благородни рицари се домогвали до нейното благоразположение тогава… макар че колко от тях все още щели да се бият за нея сега, когато вече била омъжена жена, с тяло състарено и похабено от шест раждания, било въпрос, на който никой не можел да отговори. Макар нейният брат да плячкосал съкровищницата на баща им, принцесата имала на разположение богатството на дома Веларион, а флотилиите на Морската змия ѝ давали превъзходство по море. И нейният съпруг, принц Демън, изпитан и закален в Каменните стъпала, имал повече опит във военното дело от всичките им противници взети заедно. Най-сетне, но не и най-незначителното — Ренира имала своите дракони.
— Както и Егон — изтъкнал майстер Жерардис.
— Ние имаме повече — казала принцеса Ренис, Кралицата, която никога не била, която била драконов ездач по-дълго от всички тях. — И нашите са по-големи и по-силни, ако изключим Вхагар. Драконите виреят най-добре тук, на Драконов камък — И тя изброила за съвета. Крал Егон имал своя Слънцеплам. Великолепен звяр, но млад. Емонд Едноокия яздел Вхагар; опасността, която представлявал носачът на кралица Висения, не можела да се отрече. Носачът на кралица Хелена бил Сънеплам, драконката, която някога носела сестрата на Стария крал Рена през облаците. Драконът на принц Дерон бил Тесарион, крилете ѝ — тъмни като кобалт и ноктите ѝ, гребенът и коремните люспи — бляскави като кована мед. — Това прави четири дракона с големина подходяща за бой — казала Ренис. Близнаците на Хелена също имали своите дракони, но те не били нещо повече от новоизлюпени; най-малкият син на узурпатора, Мелор, имал още само яйце.
Срещу това принц Демън разполагал с Караксес, а принцеса Ренира със Сиракс, и двата — огромни и застрашителни. Караксес бил особено страховит и не бил чужд на огън и кръв след Каменните стъпала. Тримата сина на Ренира от Ленор Веларион били до един драконови ездачи; Вермакс, Аракс и Тираксес се развивали добре и ставали все по-големи с всяка година. Егон Младшия, най-големият от двамата синове на Ренира от принц Демън, командвал младия дракон Буреносец, макар че все още не го яхвал; малкият му брат, Визерис, ходел навсякъде с яйцето си. Драконката на самата Ренис, Мелейс Червената кралица, станала ленива, но била все така страховита, когато се разгневи. Близнаците на принц Демън от Лена Веларион също така можели тепърва да станат драконови ездачи. Драконът на Бела, тънката бледозелена Лунна танцьорка, скоро щяла да стане достатъчно голяма, за да носи момичето на гърба си… и макар от яйцето на сестра ѝ Рена да се излюпило сакато същество, което умряло часове след като се показало от яйцето, Сиракс наскоро снесла ново люпило. Едно от яйцата ѝ било дадено на Рена и разправяли, че момичето спяло с него всяка нощ и се молело за дракон, който да не отстъпва на този на сестра ѝ.