Северът бил твърде отдалечен, за да е от особена важност в борбата, преценил съветът; докато Старките съберат своите знамена и тръгнат на юг, войната като нищо можела да свърши. С което оставали само речните лордове, пословично свадлива сган, над която властвал, поне на думи, домът Тъли от Речен пад.
— Имаме приятели в речните земи — казал принцът, — въпреки че не всички те смеят все още да покажат цветовете си. Трябва ни място, където да могат да се съберат, опорна точка на континента, достатъчно голяма да приюти една внушителна войска и достатъчно силна, за да удържи срещу каквито сили прати узурпаторът против нас. — Показал на лордовете карта. — Тук. Харънхъл.
И така било решено. Принц Демън щял да води щурма на Харънхъл, яхнал Караксес. Принцеса Ренира щяла да остане на Драконов камък докато възстанови силите си. Флотата на Веларион щяла да затвори Гърлото, излизайки от Драконов камък и Дрифтмарк, за да блокира всякакво корабоплаване, влизащо и излизащо от залив Черна вода.
— Нямаме силата да завземем Кралски чертог с щурм — казал принц Демън, — нито нашите врагове могат да се надяват да завземат Драконов камък. Но Егон е още момче, а момчетата лесно се палят. Може би ще успеем да го примамим в безразсъдна атака. — Морската змия щял да командва флотата, докато принцеса Ренис лети отгоре, за да попречи на враговете да нападнат корабите им с дракони. Междувременно гарвани щели да отлетят към Речен пад, Орлово гнездо, Пайк и Бурен край, за да се спечели верността на техните лордове.
Тогава заговорил най-големият син на кралицата, Джеерис.
— Ние трябва да отнесем тези послания — казал той. — Драконите ще спечелят лордовете по-бързо от гарваните.
Брат му Люцерис се съгласил, като настоял, че двамата с Джейс са мъже или поне достатъчно близо до мъжество, за да е без значение.
— Нашият чичо ни нарича Стронг, но когато лордовете ни видят на драконов гръб ще разберат, че това е лъжа. Само Таргариени яздят дракони.
Гъбата ни съобщава, че Морската змия, настоял, че трите момчета са Велариони, но се усмихнал като го казал, с гордост в гласа. Дори малкият Джофри се обадил и предложил да яхне своя дракон Тираксес и да полети с братята си.
Принцеса Ренира забранила това: Джоф бил само на единайсет. Но Джейсерис бил на четиринайсет, Люцерис на тринайсет; храбри и чаровни момчета, опитни с оръжията, служили от дълго време като скуайъри.
— Ако отидете, отивате като пратеници, не като рицари — казала им тя. — Не трябва да се включвате в никакви боеве.
Едва след като двете момчета се заклели тържествено над „Седемлъчата звезда“ Нейна милост щяла да се съгласи да ги използват като пратеници. Решено било Джейс, като по-голям от двамата, да поеме по-дългата и по-опасна задача да отлети първо до Орлово гнездо и да преговаря с Господарката на Долината, после до Бял пристан, за да спечели лорд Мандърли, и накрая до Зимен хребет, за да се срещне с лорд Старк. Мисията на Люк щяла да бъде по-кратка и по-безопасна: той щял да отлети до Бурен край, където се очаквало, че Борос Баратеон ще му окаже топъл прием.
На следващия ден била извършена импровизирана коронация. Пристигането на сир Стефон Дарклин, доскоро от Кралската гвардия на Егон, било повод за много радост на Драконов камък, особено когато се разбрало, че той и приятелите му лоялисти (сир Ото щял да ги нарече „обърни плащове“, когато предложил награда за залавянето им) са донесли откраднатата корона на крал Джеерис Помирителя. Триста чифта очи гледали, когато принц Демън Таргариен поставил короната на Стария крал на главата на своята съпруга, провъзгласявайки я за Ренира от дома Таргариен, Първа с това име, Кралица на андалите, на ройнарите и на Първите хора. Принцът си присвоил титлата Защитник на владението, а Ренира обявила най-големия си син, Джейсерис, за принц на Драконов камък и наследник на Железния трон.
Първият ѝ акт като кралица бил да обяви сир Ото Хайтауър и кралица Алисент за изменници и бунтовници.
— Колкото до моите братя и моята мила сестра Хелена — заявила тя, — те са били подведени от съвета на зли хора. Нека дойдат на Драконов камък, да прегънат коляно и да ме помолят за прошка, и с радост ще пощадя живота им и ще ги върна в сърцето си, защото те са от моята кръв, а никой мъж или жена не е толкова прокълнат, колкото родоубиецът.
Вестта за коронацията на Ренира стигнала до Червената цитадела на следващия ден, за голямо неудоволствие на Егон II.
— Моята сестра и моят чичо са виновни във върховна измяна — заявил младият крал. — Искам ги осъдени, искам ги арестувани и ги искам мъртви.