По-разумни глави на зеления съвет пожелали да се преговаря.
— Принцесата трябва да бъде накарана да разбере, че каузата ѝ е безнадеждна — казал Великият майстер Орвил. — Брат не бива да воюва срещу сестра. Пратете ме при нея, за да можем да разговаряме и да стигнем до мирно съгласие.
Егон не искал и да чуе за това. Септон Юстас ни казва, че Негова милост обвинил Великия майстер в нелоялност и казал, че трябвало да го хвърлят в черна килия „с твоите черни приятели“. Но когато двете кралици — майка му, кралица Алисент, и жена му, кралица Хелена — се изказали в подкрепа на предложението на Орвил, вбесеният крал отстъпил с неохота. Така Великият майстер Орвил бил пратен отвъд залива Черна вода със знамето на мира, начело на делегация, която включвала сир Арик Каргил от Кралската гвардия и сир Гвейн Хайтауър от златните плащове, заедно с двайсет писари и септони, между които Юстас.
Условията, предложени от краля, били щедри, заявява Мункун в своето „Истинно сказание“. Ако принцесата го признаела за крал и се преклоняла пред Железния трон, Егон II щял да ѝ потвърди притежанието на Драконов камък и да позволи островът и замъкът да преминат на нейния син Джейсерис след смъртта ѝ. Вторият ѝ син, Люцерис, щял да бъде признат като законен наследник на Дрифтмарк и на земите и владенията на дома Веларион; момчетата ѝ от принц Демън, Егон Младшия и Визерис, щели да получат почетни места в кралския двор, първият като кралски скуайър, вторият — като негов виночерпец. Опрощения щели да се дадат на онези лордове и рицари, които вероломно са заговорничели с нея срещу законния крал.
Ренира изслушала тези условия с каменно мълчание, а после попитала Орвил дали помни нейния баща, крал Визерис.
— Разбира се, ваша милост — отговорил майстерът.
— Вероятно можете да ни кажете кого обяви той за свой наследник и приемник — казала кралицата; короната била на главата ѝ.
— Вас, ваша милост — отговорил Орвил.
А Ренира кимнала и казала:
— Със собствения си език признавате, че аз съм вашата законна кралица. Защо тогава служите на моя брат, претендента?
Мункун ни казва, че Орвил дал дълъг и ерудиран отговор, цитирайки закона на андалите и Великия съвет от 101 г. Гъбата твърди, че почнал да заеква и си изпуснал пикочния мехур. Което и от двете да е вярно, отговорът му не удовлетворил принцеса Ренира.
— Един Велик майстер би трябвало да познава закона и да му служи — казала тя на Орвил. — Вие не сте никакъв Велик майстер и носите само срам и позор на веригата, която носите. — Докато Орвил възразявал плахо, рицарите на Ренира махнали служебната му верига от врата му и го принудили да падне на колене, докато принцесата връчила веригата на своя човек, майстер Жерардис, „истински и верен слуга на кралството и неговите закони“. Отпращайки Орвил и другите посланици по пътя им, Ренира казала: — Кажете на моя брат, че ще имам своя трон или ще имам главата му.
Много след като Танцът приключил, певецът Люсеон от Тарт щял да съчини тъжна балада, наречена „Сбогом, братко мой“, която все още се пее и до днес. Песента уж пресъздава последната среща между сир Арик Каргил и неговия близнак сир Ерик, когато свитата на Орвил се качвала на кораба, който щял да ги върне в Кралски чертог. Сир Арик заклел своя меч на Егон, сир Ерик — на Ренира. В песента всеки от двамата братя се опитва да убеди другия да смени страната; след като не могли, разменили уверения в обич и се разделили, знаейки, че следващия път, когато се срещнат, ще е като врагове. Възможно е такова сбогуване наистина да е станало в онзи ден на Драконов камък, макар че нито един от изворите ни не упоменава за него.
Егон II бил на двайсет и две, бързо се гневял и бавно прощавал. Отказът на Ренира да приеме властта му го вбесил.
— Предложих ѝ почетно място, а тая курва плю в лицето ми — заявил той. — Това, което ще стане, е по нейна вина.
Това, което станало, било война.
Смъртта на Драконите
Син за син
Егон бил провъзгласен за крал в Драконовата яма, Ренира за кралица — на Драконов камък. След като всички усилия за помирение се провалили, Танца на Драконите започнал не на шега.
На Дрифтмарк корабите на Морската змия отплавали от Хъл и Града на подправките, за да затворят Гърлото, запушвайки търговския трафик към и от Кралски чертог. Скоро след това Джейсерис Веларион полетял на север на своя дракон Вермакс, брат му Люцерис на юг на Аракс, а принц Демън полетял на Караксес към Тризъбеца.
Да се обърнем първо към Харънхъл.
Макар големи части от Харън да били в руини, извисяващите се крепостни стени на замъка все още го правели едно от най-внушителните укрепления в речните земи… но Егон Дракона бил доказал, че е уязвим откъм небето. След като неговият владетел, Ларис Стронг, бил в Кралски чертог, замъкът бил слабо охраняван. Тъй като нямал никакво желание да понесе съдбата на Харън Черния, престарелият му кастелан сир Саймън Стронг (чичо на покойния лорд Лайънъл и дядо на лорд Ларис) бързо смъкнал знамената си, когато Караксес кацнал на върха на кулата Кралската клада. В добавка към замъка принц Демън с един удар взел значителното богатство на дома Стронг и десетина ценни заложници, между които сир Саймън и неговите внуци. Простолюдието на замъка също станало негово, сред пленниците и една кърмачка на име Алис Реките.