Коя е била тази жена? Кръчмарска слугиня, дилетантствала с отвари и заклинания, казва Мункун. Горска вещица, твърди септон Юстас. Зла чародейка, която се къпела в кръв на девици, за да съхрани младостта си, кара ни да повярваме Гъбата. Името ѝ намеква за незаконно раждане… но малко знаем за баща ѝ и още по-малко за майка ѝ. Мункун и Юстас ни разправят, че я заченал лорд Лайънъл Стронг в незрялата си младост, което я прави извънбрачна сестра на синовете му Харвин (Троши кости) и Ларис (Кривото стъпало). Но Гъбата настоява, че била много по-стара, че била дойка и на двете момчета, може би дори на техния баща преди цяло едно поколение.
Макар всичките ѝ собствени деца да били мъртвородени, млякото, което текло толкова обилно от гърдите на Алис Реките, откърмило безброй бебета на други жени в Харънхъл. Дали наистина е била вещица, лягала с демони и раждала мъртви деца като отплата за знанието, което те ѝ давали? Била ли е глуповата повлекана, както вярва Юстас? Развратница, която използвала отровите и отварите си, за да обвързва мъже към себе си, телом и духом?
Алис Реките била поне на четирийсет по време на Танца на драконите, това поне се знае; Гъбата я изкарва дори по-стара. Всички са съгласни, че изглеждала по-млада от годините си, но дали това е било просто случайност, или е било постигнато благодарение на практиката ѝ в тъмните изкуства, спорът продължава. Каквито и да са били силите ѝ, изглежда, Демън Таргариен е бил неуязвим за тях, защото малко се е чувало за тази уж магьосница, докато принцът владеел Харънхъл.
Внезапното безкръвно падане на седалището на Харън Черния било сметнато за голяма победа за кралица Ренира и нейните черни. Послужило като остро напомняне за военното умение на принц Демън и силата на Караксес, Кървавия чръв, и дало на кралицата укрепен пункт в сърцевината на Вестерос, към който поддръжниците ѝ щели да се стекат… а Ренира имала много такива в земите, напоявани от Тризъбеца. Когато принц Демън отпратил своя призив на оръжие, те се надигнали до един покрай реките, рицари, войници и прости селяци, които все още помнели Радостта на владението, тъй възлюбена от своя баща, и как се усмихвала и как очаровала всички, докато обикаляла из речните земи в младостта си. Стотици и хиляди застягали коланите на мечовете си и навличали ризниците си, или грабвали вила или търнокоп и груб дървен щит, и тръгвали към Харънхъл, за да се бият за малкото момиче на Визерис.
Лордовете на Тризъбеца, които имали повече за губене, не се задвижили толкова бързо, но много скоро и те също започнали да хвърлят своя жребий с кралицата. От Близнаците препуснал сир Форест Фрей, същият Фрей Глупака, който някога помолил за ръката на Ренира, вече станал могъщ рицар. Лорд Самюъл Блекууд, който някога загубил дуел за нейната благосклонност, вдигнал знамената си над Гарваново дърво. (Сир Амос Бракън, който спечелил онзи дуел, последвал своя лорд баща, когато домът Бракън се обявил на страната на Егон.) Мутън от Девичето езеро, Пайпър от замъка Розова девица, Руут от Хароуей, Дари от Дари, Малистърите от Морски страж и Ванс от Приюта на пътника, всички те заявили подкрепата си за Ренира. (Ванс от Аранта не го направили и разтръбили своята вярност към младия крал.) Петир Пайпър, побелелият лорд на Розова девица, говорил от името на мнозина, когато заявил:
— Заклех ѝ своя меч. Сега съм стар, но не толкова стар, че да съм забравил думите, които изрекох, а и все още държа меча си.
Върховният лорд на Тризъбеца Гроувър Тъли бил старец още на Великия съвет през 101 г., където говорил в подкрепа на принц Визерис; макар и вече отпаднал, бил не по-малко упорит. Той защитавал правата на мъжкия претендент през 101 г. и годините не променили възгледите му. Лорд Гроувър настоявал Речен пад да се бият за младия крал Егон. Но и дума за това не излязла извън стените на замъка. Старият лорд бил прикован на легло и нямало да живее много дълго, заявил майстерът на Речен пад.