Принцът на Драконов камък дошъл в Зимен хребет в късна есен. Снеговете лежали дебели над земята, студен вятър виел от север и лорд Старк бил в разгара на приготовленията си за идващата зима, но все пак оказал топъл прием на Джейсерис. Сняг, лед и студ правели Вермакс раздразнителен, казват, тъй че принцът не се задържал дълго при северняците, но много любопитни приказки произтекли от това кратко пребиваване.
„Истинното сказание“ на Мункун казва, че Креган и Джейсерис си допаднали взаимно, защото младият принц напомнял на владетеля на Зимен хребет за собствения му по-малък брат, който умрял преди десет години. Пиели заедно, ловували заедно, тренирали заедно и си дали клетва за братство, подпечатана с кръв. Това изглежда по-достоверно от версията на септон Юстас, според която принцът прекарал повечето от гостуването си в усилие да убеди лорд Креган да се откаже от лъжливите си богове и да приеме култа към Седемте.
Но се обръщаме към Гъбата, за да намерим истории, които другите хроники пропускат, а и той отново не ни разочарова. Неговият разказ включва една млада девица, или „вълче момиче“, както я нарича, с името Сара Сняг. Толкова влюбен бил принц Джейсерис в това момиче, незаконна дъщеря на покойния лорд Рикон Старк, че легнал с нея през нощта. Като научил, че гостът му е отнел девствеността на незаконната му сестра, лорд Креган много се разгневил и омекнал само когато Сара Сняг му казала, че принцът я е взел за своя жена. Изрекли клетвите си в божията гора на Зимен хребет пред сърдечно дърво и едва тогава тя му се отдала, увита в кожи, посред снеговете и пред божиите очи.
Очарователен разказ, несъмнено, но както с много от приказките на Гъбата, като че ли е по-скоро плод на трескавото въображение на шута, отколкото историческа истина. Джейсерис Веларион бил сгоден за своята братовчедка Бела още когато бил на четири, а тя на две, а от всичко, което знаем за неговия характер, изглежда крайно невероятно да е нарушил такъв официален договор, за да защити съмнителната добродетелност на някаква полудива некъпана северна копелдачка. Ако наистина е имало такава Сара Сняг и ако наистина се е случило принцът на Драконов камък да е палувал с нея, това не е нищо повече от каквото други принцове са правили в миналото и ще правят в бъдеще, но да се говори за брак е абсурдно.
(Гъбата също така твърди, че Вермакс оставил люпило драконови яйца в Зимен хребет, което е също толкова абсурдно. Макар да е вярно, че определянето на пола на жив дракон е почти невъзможна задача, никой друг извор не споменава Вермакс да е снесъл дори и едно-единствено яйце, тъй че трябва да се приеме, че е бил мъжки. Теорията на септон Барт, че драконите си променяли пола при необходимост, понеже били „променливи като пламък“, е прекалено нелепо, за да се обсъжда изобщо.)
Знаем със сигурност следното: Креган Старк и Джейсерис Веларион стигнали до съгласие и подписали и подпечатали споразумение, което Великият майстер Мункун нарича „Пакта на Огън и лед“ в своето „Истинно сказание“. Като много подобни пактове, трябвало да се подпечата с брак. Синът на лорд Креган, Рикон, бил на една годинка. Принц Джейсерис все още бил неженен и без деца, но се приело, че ще има свои деца след като майка му седне на Железния трон. Според условията на договора първородната дъщеря на принца щяла да бъде изпратена на север на седемгодишна възраст, за да бъде отхранена в Зимен хребет, докато стане достатъчно голяма, за да се омъжи за наследника на лорд Креган.
Когато принцът на Драконов камък отново подкарал своя дракон в студеното есенно небе, го направил със знанието, че е спечелил трима могъщи владетели и техните знаменосци за своята майка. Макар все още да му оставала половин година до петнайсет, принц Джейсерис се доказал като мъж и достоен наследник на Железния трон.
Ако „по-краткото, по-безопасно“ летене на неговия брат би минало също толкова добре, много кръвопролитие и скръб като нищо са щели да бъдат избегнати.
Трагедията, която сполетяла Люцерис Веларион при Бурен край, изобщо не била замисляна, по това всички извори са съгласни. Първите битки в Танца на драконите се водели с пера и с гарвани, със заплахи и обещания, с декрети и с примамки. Убийството на лорд Бийзбъри на зеления съвет все още не било широко известно; повечето вярвали, че негово благородие чезне в някоя тъмна килия. Въпреки че определени познати лица не се виждали повече из двора, никакви глави не били увесени над портите на замъка и мнозина все още се надявали, че въпросът за наследяването би могъл да се реши мирно.