Странника имал други планове. Защото със сигурност тъкмо неговата ръка стои зад лошия шанс, който събрал двамата млади принцове при Бурен край, когато драконът Аракс се понесъл стремглаво пред назряващата буря, за да достави Люцерис Веларион в безопасния двор на замъка само за да разбере, че Емонд Таргариен е дошъл там преди него.
Борос Баратеон бил мъж с много по-различен характер от този на баща му. „Лорд Боремунд беше камък, твърд, силен и непоклатим — казва ни септон Юстас. — Лорд Борос беше вятърът, който бушува и вие и духа насам и натам.“ Принц Емонд не бил сигурен що за посрещане щял да получи, когато потеглил, но Бурен край го посрещнал с пирове, лов и рицарски двубои.
Лорд Борос се оказал повече от готов да угоди на госта си.
— Имам четири дъщери — казал той на принца. — Избери си която ти хареса. Кас е най-голямата, тя първа ще разцъфти, но Флорис е по-хубавичка. А ако искаш умна жена, ето ти Марис.
Ренира приемала твърде дълго дома Баратеон за нещо дадено ѝ от само себе си, казал негово благородие на Емонд.
— Да, принцеса Ренис ми е родственичка, някоя стара леля, която изобщо не съм познавал, била женена за баща ѝ, но и двете са мъртви, а Ренира… тя не е Ренис, нали? — Нямал нищо против жените, продължил лорд Борос; обичал момичетата си, една дъщеря е нещо драгоценно… но син, ах… дарят ли го някога боговете със син от собствената му кръв, Бурен край би минал на него, не на сестрите му. — Защо с Железния трон трябва да е различно? — А и с един предстоящ кралски брак… Каузата на Ренира била загубена, тя щяла да разбере това, когато научи, че е загубила Бурен край, той лично щял да ѝ го каже… Преклони се на брат си, да, тъй ще е най-добре, момичетата му се биели помежду си понякога, както правят момичетата, но той се грижел винаги да се помиряват след това…
Нямаме сведения на коя дъщеря се спрял принц Емонд накрая (макар Гъбата да ни казва, че целунал и четирите, за да „вкуси нектара на устните им“), освен че не била Марис. Мункун пише, че принцът и лорд Борос се пазарили за датите и зестрите на заранта, когато се появил Люцерис Веларион. Вхагар първа усетила идването му. Стражите, обикалящи по бойниците на могъщите крепостни стени, стиснали копията си във внезапен ужас, когато тя се разбудила с рев, който разтърсил самите основи на Непокорството на Дъран. Дори Аракс потръпнал от страх пред този звук, съобщава ни се, и Люк го запердашил с бича си, за да го принуди да се спусне долу.
Гъбата би искал да ни накара да повярваме, че мълнията святкала на изток и валял тежък дъжд, когато Люцерис скочил от своя дракон, стиснал в ръка посланието на майка си. Съвсем определено трябва да е знаел какво означавало присъствието на Вхагар, тъй че не би трябвало изобщо да се е изненадал, когато Емонд Таргариен се изправил срещу него в Кръглата зала, пред очите на лорд Борос, четирите му дъщери, септон, майстер и четирийсет рицари, стражи и слуги. (Между тези, които станали свидетели на срещата, бил сир Байрон Суан, втори син на лорда на Каменен шлем в Дорнските погранични земи, който щял да изиграе своята малка роля по-късно в Танца.) Тъй че тук поне не се налага да разчитаме изцяло на Великия майстер Мункун, Гъбата и септон Юстас. Никой от тях не присъствал на Бурен край, но мнозина други присъствали, тъй че разполагаме с достатъчно описания от първа ръка.
— Погледнете това жалко същество, милорд — казал принц Емонд. — Малкия Люк Стронг, копелето. — А на Люк казал: — Мокър си, копеле. Вали ли, или се напика от страх?
Люцерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон.
— Лорд Борос, донесох ви послание от моята майка, кралицата.
— Курвата на Драконов камък, иска да каже.
Принц Емонд закрачил напред и посегнал да дръпне писмото от ръката на Люцерис, но лорд Борос изревал заповед и рицарите му се намесили и разтървали младите принцове. Един занесъл писмото на Ренира до подиума, където негово благородие седял на трона на старите крале на бурята.
Никой не може със сигурност да знае какво е изпитал Борос Баратеон в онзи момент. Описанията на онези, които са били там, подчертано се различават едно от друго. Според някои негово благородие се изчервил и смутил като мъж, хванат от законната си съпруга в леглото с друга жена. Други заявяват, че Борос изглеждал доволен от мига, защото задоволявало суетата му и крал, и кралица да търсят подкрепата му. Гъбата (който не е бил там) твърди, че е бил пиян. Септон Юстас (който не е бил там) казва, че е бил уплашен.
Но всички свидетели са съгласни за това, което лорд Борос казал и направил. Тъй като не бил особено начетен, той връчил писмото на кралицата на майстера си, който счупил печата и изшепнал посланието на ухото на негово благородие. Лорд Борос се намръщил. Погладил брадата си, погледнал навъсено Люцерис Веларион и рекъл: