Самият крал обаче не споделял техните тревоги. Егон II удостоил принц Емонд при завръщането му с голям пир, поздравил го като „истинската кръв на дракона“ и обявил, че е направил „едно добро начало“.
На Драконов камък кралица Ренира рухнала, когато ѝ съобщили за смъртта на Люк. По-младият брат на Люк Джофри (Джейс все още бил далече, на мисията си на север) изрекъл ужасна клетва за мъст срещу принц Емонд и лорд Борос. Само намесата на Морската змия и принцеса Ренира задържала момчето да не яхне веднага своя дракон. (Гъбата иска да повярваме, че той също изиграл роля в това.) Когато черният съвет се събрал, за да обсъди как да се отвърне на удара, от Харънхъл пристигнал гарван.
— Око за око, син за син — написал принц Демън. — Люцерис ще бъде отмъстен.
Нека да не се забравя: в младостта си Демън Таргариен бил „принцът на града“, лицето му и смехът му били познати на всеки уличен крадец, курва и комарджия в Квартала на бълхите. Принцът все още имал приятели в долнопробните места из Кралски чертог и привърженици сред златните плащове. Неведомо за крал Егон, Ръката и вдовстващата кралица, той имал съюзници и в двора също така, дори в зеления съвет… и друг един посредник, специален приятел, комуто се доверявал напълно, който познавал винарните и плъшите ями, гноясващи в сянката на Червената цитадела, не по-зле от Демън някога, и се движел с лекота из сенките на града. Към този блед странник посегнал той сега, по тайни пътища, за да задейства ужасно отмъщение.
Сред вертепите на Квартала на бълхите посредникът на принц Демън намерил нужните му хора. Един от тях бил сержант в Градската стража; едър и брутален, той загубил златното си наметало заради това, че пребил до смърт една курва, изпаднал в пиянски гняв. Другият бил ловец на плъхове в Червената цитадела. Същинските им имена са изгубени за историята. Запомнени са (де да не бяха!) като Кръвта и Сиренето.
„Сиренето познавал Червената цитадела по-добре от собствения си кур“, казва ни Гъбата. Скритите врати и тайни тунели, които построил Мегор Жестокия, били толкова познати за ловеца на плъхове, колкото на плъховете, които ловял. През един забравен проход Сиренето вкарал Кръвта в недрата на замъка, без да бъдат видени от нито един страж. Според някои жертвата им трябвало да е самият крал, но Егон бил придружаван от Кралската гвардия навсякъде, където ходел, а дори и Сиренето не знаел никакъв вход или изход от Твърдината на Мегор, освен по подвижния мост, спускан над сухия ров и неговите страховити железни шипове.
Кулата на Ръката била по-малко обезопасена. Двамата се промъкнали през стените, заобикаляйки копиеносците, поставени при вратите на кулата. Покоите на сир Ото не представлявали интерес за тях. Наместо това те се промъкнали в покоите на дъщеря му, един етаж по-долу. Щом проникнали вътре, Сиренето вързал вдовстващата кралица и запушил устата ѝ, докато Кръвта удушил камериерката ѝ. После седнали и зачакали, защото знаели, че кралица Хелена имала навика да води децата си да видят баба си всяка вечер преди лягане.
Сляпа за грозящата я опасност, кралицата се появила, щом над замъка се спуснал вечерният здрач, придружена от трите си деца. Джеерис и Джеера били на шест, Мелор на две. Когато влезли в покоите, Хелена държала малката му ръчичка и повикала майка си. Кръвта залостил вратата и заклал охранителя на кралицата, а Сиренето скочил и грабнал Мелор.
— Писнеш ли, ще умреш — казал Кръвта на Нейна милост.
Казват, че кралица Хелена запазила спокойствие.
— Кои сте вие? — попитала тя двамата.
— Събирачи на данък — казал Сиренето. — Око за око, син за син. Искаме само един, да изравним нещата. Няма да нараним другите, косъмче няма да падне. Кое искате да загубите, ваша милост?
Щом осъзнала какво има предвид, кралицата ги замолила да убият нея.
— Съпругата не е син — казал Кръвта. — Трябва да е момче.
Сиренето предупредил кралицата да избира бързо, преди Кръвта да се е отегчил и да изнасили малката ѝ дъщеря.
— Избирай — казал ѝ, — или ще ги убием всичките.
На колене, разплакана, Хелена изрекла името на най-малкия си, Мелор. Може би е мислела, че момчето е твърде малко, за да разбере, или навярно било защото по-голямото момче, Джеерис, бил първородният син и наследник на крал Егон, следващият поред за Железния трон.
— Чу ли, момченце? — прошепнал Сиренето на Мелор. — Мама иска да умреш.
После се ухилил на Кръвта и изгърбеният мъж с меча убил принц Джеерис, като отсякъл главата на момчето с един удар. Кралицата запищяла.
Колкото и да е странно, ловецът на плъхове и касапинът останали верни на думата си. Не убили кралица Хелена и другите ѝ деца, а избягали с главата на принца. Вдигнала се врява и шумотевица, но Сиренето познавал тайните проходи, а стражите не, и убийците се измъкнали. Два дни по-късно Кръвта бил заловен при Портата на боговете при опит да напусне Кралски чертог с главата на принц Джеерис в една от дисагите на коня му. Подложен на изтезание, той признал, че я носел към Харънхъл, за да си прибере наградата от принц Демън. Дал също тъй описание на курвата, която твърдял, че ги е наела: възрастна жена, чуждоземка, ако се съдело по говора ѝ, загърната в наметало и с качулка, много бледа. Другите блудници я наричали Мизерия.