— Дорн е танцувал с дракони преди — заявил той. — По-скоро бих спал със скорпиони.
Но сир Ото губел доверието на своя крал, който бъркал усилията му с бездействие и предпазливостта му със страхливост. Сир Юстас ни съобщава за един случай, когато Егон влязъл в Кулата на Ръката и заварил сир Ото да пише поредно писмо, при което съборил мастилницата в скута на дядо си и заявил:
— Тронове се печелят с мечове, не с пачи пера. Пролей кръв, не мастило.
Падането на Харънхъл дошло като голям шок за Негова милост, казва ни Мункун. До този момент Егон II вярвал, че каузата на неговата сестра била безнадеждна. Харънхъл за първи път накарал Негова милост да се почувства уязвим. Последвалите поражения при Горящата мелница и Каменна ограда дошли като допълнителни удари и накарали краля да осъзнае, че положението му било по-рисковано, отколкото изглеждало. Тези страхове се усилили, когато гарвани се върнали от Предела, където зелените вярвали, че са най-силни. Домът Хайтауър и Староград стояли здраво зад крал Егон, а Негова милост разполагал и с Арбор… но другаде на юг други лордове заставали на страната на Ренира, между които лорд Костейн от Три кули, лорд Мълъндор от Горните земи, лорд Тарли от Рогов хълм, лорд Роуан от Златна дъбрава и лорд Грим от Сив щит.
Най-гръмкият между онези предатели били сир Алан Бийзбъри, наследник на лорд Лиман, който настоявал дядо му да бъде освободен от тъмниците, където повечето вярвали, че бил затворен бившият управител на хазната. Изправени пред такъв ропот от страна на собствените им знаменосци, кастеланът, стюардът и майката на младия лорд Тирел от Планински рай, действащи като регенти от името на момчето, внезапно преосмислили поддръжката си за крал Егон и решили домът Тирел да не вземе страна в тази борба. Крал Егон започнал да дави страховете си в силно вино, казва ни септон Юстас. Сир Ото известил племенника си лорд Ормунд Хайтауър, като го помолил да използва властта си в Староград, за да потуши това надигане на бунтовници в Предела.
Последвали други удари: Долината, Бял пристан, Зимен хребет. Блекууд и други речни владетели се стекли към знамената на Харънхъл и принц Демън. Флотите на Морската змия затворили залива Черна вода и всяка сутрин търговци хленчели пред крал Егон. Негова милост нямал отговор за оплакванията им, освен поредната чаша силно вино.
— Направи нещо — наредил той на сир Ото.
Ръката го уверил, че се прави нещо; измътил план как да пробие блокадата на Веларион. Един от главните стълбове на подкрепа за претенцията на Ренира бил нейният съпруг, но принц Демън бил също така една от най-големите ѝ слабости. Принцът си създал повече врагове, отколкото приятели по време на своите авантюри. Сир Ото, който бил между първите му такива врагове, се добрал през Тясното море до друг от враговете на принца, краля на Трите дъщери.
Сама по себе си кралската флота не разполагала с нужната сила да пробие тапата на Морската змия на Гърлото, а сондажите на крал Егон към Далтон Грейджой до този момент не успели да спечелят Железните острови на негова страна. Обединените флоти на Тирош, Лис и Мир обаче щели да бъдат повече от равностойни на морската сила на Веларионите. Сир Ото известил магистрите, като им обещал изключителни търговски права в Кралски чертог, ако успеят да прочистят Гърлото от корабите на Морската змия и отново да отворят морските пътища. За да стане по-вкусна гозбата, той обещал също така да отстъпи Каменните стъпала на Трите сестри, макар че всъщност Железния трон никога не е имал претенции към онези острови.
Триархията обаче изобщо не реагирала бързо. След като нямали истински крал, всички важни решения в това триглаво „кралство“ се взимали от Върховния съвет. По единайсет магистрати от всеки град съставяли членството му, като всеки от тях се стремял да демонстрира собствената си мъдрост, прозорливост и значимост и да спечели всякаква възможна изгода за собствения си град. Великият майстер Грейдон, който написал подробната история на кралството на Трите дъщери петдесет години по-късно, го описал като „трийсет и три коня, всеки дърпащ в своята си посока“. Дори толкова своевременни проблеми като война, мир и съюзяване били предмет на безкраен дебат… а Върховният съвет дори не се бил събрал, когато пристигнали пратениците на сир Ото.
Забавянето никак не устройвало младия крал. Търпението на Егон Втори към дядо му с неговите извъртания се изчерпало. Въпреки че майка му, вдовстващата кралица Алисент, говорела в защита на сир Ото, Негова милост все едно не чувала увещанията ѝ. Призовал сир Ото в тронната зала, отпрал служебната верига от врата му и я хвърлил на сир Кристън Коул.