— Новата ми Ръка е стоманен юмрук — похвалил се кралят. — Приключихме с писането на писма.
Сир Кристън побързал да угоди на нрава му.
— Не ви приляга да се молите за подкрепа от лордовете си като просяк, молещ за подаяние — казал той на Егон. — Вие сте законният крал на Вестерос и онези, които го отричат, са изменници. Крайно време е да научат цената на измяната.
Първите, които платили цената, били пленените лордове, чезнещи в тъмниците под Червената цитадела, мъже, които някога се били заклели да защитят правата на принцеса Ренира и все още упорито отказвали да прегънат коляно пред крал Егон. Един по един били извлечени на двора на замъка, където Кралското правосъдие ги чакал с брадвата си. На всеки била дадена последна възможност да се закълне във васална вярност на Негова милост; само лорд Бътъруел, лорд Стоукуорт и лорд Росби избрали да го сторят. Лорд Хейфорд, лорд Мериуедър, лорд Харт, лорд Бъклър, лорд Касуел и лейди Фел ценели клетвената си дума повече от живота си и били обезглавени поред, заедно с осем оземлени рицари и четирийсет слуги и прислужници. Главите им били набити на шипове над градските порти.
Крал Егон искал също тъй да отмъсти за убийството на наследника си от Кръвта и Сиренето, като нападне Драконов камък, спускайки се над островната цитадела на драконов гръб, за да залови и убие своята сестра и „синовете ѝ копелета“. Нужно било усилието на целия зелен съвет, за да го вразумят. Сир Кристън Коул настоял за друг подход. Принцесата претендент прибягнала до коварство и вероломство, за да убие принц Джеерис, казал Коул: нека и те да сторят същото.
— Ще се отплатим на монетата със собствената ѝ кървава монета — казал той на краля.
Инструментът, който лорд-командирът на Кралската гвардия избрал за кралското отмъщение, бил неговият Заклет брат сир Арик Каргил.
Сир Арик познавал много отблизо древното седалище на дома Таргариен, понеже често отсядал там по време на царуването на крал Визерис. Много рибари все още плавали във водите на залива Черна вода, защото Драконов камък зависел от морето за изхранването си; щяло да бъде проста работа Каргил да бъде превозен до рибарското селце под замъка. Оттам можел да се добере до кралицата. А сир Арик и неговият брат сир Ерик били близнаци, еднакви във всяко отношение; дори приятелите им в Кралската гвардия не можели да ги различават, твърдят и Гъбата, и септон Юстас. Облечен в бяло, сир Арик трябвало да може да се движи свободно из Драконов камък, предполагал сир Кристън; всеки страж, който случайно се натъкнел на него, със сигурност щял да го сбърка с брат му.
Сир Арик не приел мисията си с радост. Всъщност, казва ни септон Юстас, притесненият рицар посетил септата на Червената цитадела в нощта, когато трябвало да отплава, за да се помоли за прошка на нашата Майка Горе. Но като член на Кралската гвардия, заклел се да се подчинява на краля и командира, нямал друг достоен избор, освен да стигне до Драконов камък предрешен в зацапано със сол облекло на прост рибар.
Истинската цел на мисията на сир Арик остава предмет на сериозни спорове. Великият майстер Мункун ни казва, че на Каргил било заповядано да убие Ренира и да сложи край на бунта ѝ с един удар, докато Гъбата настоява, че жертвите на Каргил били синовете ѝ, че Егон II желаел да измие кръвта на убития си син с тази на неговите копелета племенници Джейсерис и Джофри Стронг.
Сир Арик стигнал до брега безпрепятствено, навлякъл бронята си и белия плащ и без затруднения проникнал в замъка предрешен като брата си близнак, точно както замислял Кристън Коул. Дълбоко в недрата на Драконов камък обаче, докато се промъквал към кралските покои, боговете го изправили лице в лице със самия сир Ерик, който веднага разбрал какво означава присъствието на брат му. Певците ни разказват, че сир Ерик казал: „Обичам те, братко“, когато размахал меча си, и че сир Арик отвърнал: „И аз теб, братко“, когато извадил своя.
Братята се били близо цял час, твърди Великият майстер Мункун; грохотът на стомана в стомана разбудил половината двор на кралицата, но зрителите можели само да стоят безпомощно настрана и да гледат, защото никой не можел да каже кой от братята кой е. Накрая сир Арик и сир Ерик си нанесли един на друг смъртоносни рани и издъхнали прегърнати, със сълзи по страните им.
Описанието на Гъбата е по-кратко, по-солено и общо взето по-гадно. Боят продължил едва няколко мига, казва шутът. Нямало никакви изявления в обич; всеки от двамата Каргил обвинил другия като изменник, докато се биели. Сир Ерик, който стоял над своя близнак на витите стъпала, пръв нанесъл смъртоносен удар, свирепо посичане надолу, което едва не отсякло ръката на брат му с меча от рамото, но докато се свличал, сир Арик сграбчил белия плащ на убиеца си и го придърпал достатъчно близо, за да забие кама в корема му. Сир Арик бил мъртъв преди да дойдат първите стражи, но на сир Ерик отнело четири дни, докато издъхне от раната в корема, пищейки от ужасна болка и проклинайки своя брат изменник през цялото време.