По очевидни причини певци и разказвачи са показали явно предпочитание към версията, разказана от Мункун. Майстери и други учени хора трябва сами да решат коя версия е по-вероятна. Единственото, което септон Юстас казва по въпроса, е, че близнаците Каргил се убили един друг, и тук ще оставим тази тема.
В Кралски чертог господарят на шепнещите на крал Егон, Ларис Стронг Кривото стъпало, съставил списък на всички лордове, които се събрали на Драконов камък да присъстват на коронацията на кралица Ренира и да заседават на черния съвет. Седалищата на лорд Селтигар и Веларион били на островите; тъй като Егон II не разполагал със сила по море, те били недостижими за неговия гняв. Черните лордове, чиито земи били на континента обаче, не се радвали на такава защита.
Със сто рицари и петстотин войници от кралския двор, подсилени от три пъти повече закалени наемници, сир Кристън тръгнал в поход към Росби и Стоукуорт, чиито лордове едва наскоро се разкаяли за подкрепата си за кралицата, като им заповядал да докажат верността си, като добавят силата си към неговата. Така подсилено, воинството на Коул настъпило към защитеното с крепостна стена пристанищно градче Дъскъндейл, където изненадали защитниците. Градът бил плячкосан, корабите в залива запалени, лорд Дарклин — обезглавен. На домашните му рицари и гарнизона бил даден избор да закълнат мечовете си на крал Егон или да споделят съдбата на своя лорд. Повечето избрали първото.
Следващата цел на сир Кристън бил Врански приют. Предупреден за идването им, лорд Стонтън затворил портите си и се опълчил на нападателите. Иззад стените си негово благородие можел само да гледа безпомощно как полята, горите и селата били изгорени, овцете, добитъкът и крепостните му — подложени на меча. Когато провизиите в замъка започнали да се изчерпват, изпратил гарван до Драконов камък с молба за помощ.
Птицата пристигнала, докато Ренира и нейните черни оплаквали сир Ерик и обсъждали подобаващия отговор на последното нападение на „Егон Узурпатора“. Макар и потресена от опита за покушение над живота ѝ (или на синовете ѝ), кралицата все още изпитвала неохота да напада Кралски чертог. Мункун (който, трябва да се напомни, е писал много години по-късно) казва, че това било заради ужаса, който изпитвала пред това да стане родоубиец. Мегор Жестокия убил собствения си племенник Егон и бил прокълнат след това и кръвта на живота му изтекла на заграбения му трон. Септон Юстас твърди, че Ренира имала „сърце на майка“, което я спирало да рискува живота на останалите си синове. Гъбата единствен присъствал на тези съвети обаче, и шутът настоява, че Ренира все още била болна от скръб заради смъртта на сина ѝ Люцерис и отсъствала от военния съвет, предавайки правомощията си на Морската змия и неговата съпруга принцеса Ренис.
Тук версията на Гъбата изглежда по-правдоподобна, защото знаем, че девет дни след като лорд Стонтън изпратил молбата си за помощ, плясък на кожени криле се чул над морето и драконът Мелейс се появил над Врански приют. Червената кралица я наричали, заради алените люспи, които я покривали. Мембраните на крилете ѝ били розови, гребенът, рогата и ноктите — лъскави като мед. А на гърба ѝ, в броня от стомана и мед, която блестяла на слънцето, яздела Ренис Таргариен, Кралицата, която никога не беше.
Сир Кристън Коул не бил поразен. Ръката на Егон очаквал това, разчитал на това. Барабани ударили и стрелци се втурнали напред, с лъкове, както и с арбалети, и небето се изпълнило с дървени и метални стрели. Скорпиони се изпънали нагоре и изстреляли метални пръти като онези, които някога свалили Мераксес в Дорн. Мелейс понесла десетки удари, но стрелите само я разгневили. Понесла се надолу, храчейки огън наляво и надясно. Рицари пламнали на седлата си, щом космите, кожата и сбруята на конете им лумнали в пламъци. Войници захвърляли копията си и се разпръсквали. Някои се опитвали да се скрият зад щитовете си, но нито дъб, нито желязо можели да устоят на драконовия дъх. Сир Кристън седял на белия си кон и викал: „Цели се в ездача!“ през пламък и дим. Мелейс ревяла, пушек забълвал от ноздрите ѝ, жребец заритал в челюстите ѝ, докато огнените езици го поглъщали.