Тогава дошъл ответният рев. Още две крилати чудовища се появили; кралят бил на гърба на Слънцеплам Златния, а неговият брат Емонд — на Вхагар. Кристън Коул бил задействал капана си и Ренис захапала стръвта. Сега зъбите се затворили около нея.
Принцеса Ренис не се опитала да избяга. С радостен вик изплющяла с камшика и обърнала Мелейс към врага. Само срещу Вхагар можело да има някакъв шанс, но срещу Вхагар и Слънцеплам заедно гибелта била сигурна. Драконите се срещнали с ярост на сто стъпки над бойното поле, огнени кълбета изригвали и разцъфвали, толкова ярки, че след това хората се кълнели, че небето било пълно със слънца. Кървавочервените челюсти на Мелейс за миг се стегнали около златния врат на Слънцеплам, но тогава Вхагар връхлетял отгоре върху тях. Трите дракона се спуснали на вихрушка към земята. Стоварили се толкова силно, че камъни западали от бойниците на Врански приют на половин левга от полето на боя.
Оказалите се най-близо до драконите не оживели, за да разкажат за станалото. Които били по-надалече не могли да видят заради пламъка и дима. Минали часове, преди огньовете да заглъхнат. Но от пепелищата само Вхагар се вдигнал невредим. Мелейс била мъртва, натрошена от падането. На Слънцеплам, великолепния златен дракон, едното крило било отпрано от тялото; царственият му ездач оцелял със счупени ребра, счупено бедро и изгаряния, които покривали половината му тяло. Лявата му ръка била най-зле. Драконовият пламък бил толкова горещ, че бронята на краля се стопила в плътта му.
Тяло, за което се сметнало, че е на Ренис Таргариен, било намерено по-късно до трупа на нейния дракон, но било толкова почерняло, че никой не можел да е сигурен, че е нейното. Възлюбена дъщеря на лейди Джослин Баратеон и на принц Емон Таргариен, вярна съпруга на лорд Корлис Веларион, майка и баба, Кралицата, която никога не беше живяла храбро и умряла сред кръв и огън. Била на петдесет и пет години.
Осемстотин рицари, скуайъри и прости войници загубили живота си този ден. Други сто загинали скоро след това, когато принц Емонд и сир Кристън Коул завзели Врански приют и избили гарнизона. Главата на лорд Стонтън била отнесена в Кралски чертог и набита на шип над Старата порта… но онова, пред което онемели от страхопочитание тълпите простолюдие, било главата на дракона Мелейс, прекарана на кола през града. Септон Юстас ни съобщава, че хиляди напуснали Кралски чертог след това, докато вдовстващата кралица Алисент не заповядала градските порти да бъдат затворени и залостени.
Крал Егон II не умрял, макар изгарянията да му донесли толкова болка, че според някои се молел да умре. Върнали го в Кралски чертог в закрита носилка, за да не се виждат понесените от него наранявания, Негова милост не се вдигнал от леглото до края на годината. Септони се молели за него, майстери го обгрижвали с отвари и с млякото на мака, но Егон спял по девет часа на всеки десет, будел се едва колкото да поеме оскъдна храна, преди да заспи отново. Никой не бил допускан да нарушава покоя му, освен майка му, вдовстващата кралица, и неговата Ръка, сир Кристън Коул. Съпругата му дори не се и опитала, толкова потънала била Хелена в собствената си скръб и лудост.
Драконът на краля, Слънцеплам, твърде голям и тежък, за да може да бъде преместен и неспособен да полети с пострадалото си крило, останал на полето извън Врански приют, пълзял из пепелищата като огромен златен червей. В първите дни се хранел с изгорените трупове на убитите. Когато те свършили, мъжете, оставени от сир Кристън да го пазят, му носели телета и овце.
— Сега ти трябва да управляваш владението, докато брат ти укрепне достатъчно, за да сложи отново короната — казал Ръката на краля на принц Емонд. На сир Кристън не се наложило да го повтаря, пише Юстас. И тъй едноокият Емонд Родоубиеца поел короната от желязо и рубини на Егон Завоевателя.
— Изглежда по-добре на мен, отколкото на него — заявил принцът. Все пак Емонд не приел титлата крал, а се обявил само за Защитник на Владението и принц регент. Сир Кристън Коул останал Ръка на краля.
Междувременно семената, които Джейсерис Веларион посял през своя полет на север, започнали да носят плод и мъже се сбирали в Бял пристан, Зимен хребет, Бароутън, Систъртън, Града на гларуса и Лунните порти. Ако се обединели с речните лордове, събиращи се в Харънхъл с принц Демън, дори здравите стени на Кралски чертог нямало да могат да им устоят, предупредил сир Кристън новия принц регент.
Вестите от Юга също били злокобни. Отзовавайки се на настойчивите молби на своя чичо, лорд Озмунд Хайтауър поел от Староград с хиляда рицари, хиляда стрелци, три хиляди войници и неизброими хиляди препитаващи се от войската, наемни мечове, свободни ездачи и безредна сган, но се оказал подложен на набезите на сир Алан Бийзбъри и лорд Алан Тарли. Макар да командвали много по-малко хора, двамата Алан го тормозели ден и нощ; нападали лагерите му, избивали съгледвачите му и палели всичко по пътя му. По̀ на юг лорд Костейн излязъл от Три кули, за да удари обоза на Хайтауър. Още по-лошо, до негово благородие достигнала вестта, че войска голяма колкото неговата се спуска по Мандър, предвождана от Тадеус Роуан, лорд на Златна дъбрава. Поради това лорд Ормунд решил, че няма да може да продължи без поддръжка от Кралски чертог.