„Имаме нужда от драконите ви“, написал той.
Свръхуверен в силата си като воин и в мощта на своя дракон Вхагар, Емонд горял от нетърпение да прехвърли битката на страната на врага.
— Курвата на Драконов камък не е заплахата — казал. — Не повече от Роуан и тези предатели в Предела. Опасността е чичо ми. Веднъж Демън да умре и всички тези глупаци, развяващи знамената на сестра ни, ще се върнат бежешком в замъците си и няма повече да ни безпокоят.
На изток от залива Черна вода нещата на кралица Ренира също не вървели добре. Смъртта на сина ѝ Люцерис се оказала съкрушаващ удар за жена, вече сломена от тежка бременност, родилни мъки и помятане. Когато до Драконов камък достигнала вестта, че принцеса Ренис е загинала, гневни думи били разменени между кралицата и лорд Веларион, който я обвинил за смъртта на съпругата си.
— Трябваше да си ти — викнал Морската змия на Нейна милост. — Стонтън повика теб, но ти остави на жена ми да се отзове и забрани на синовете си да тръгнат с нея.
Защото целият замък знаел, че принцовете Джейс и Джоф горели от желание да полетят с принцеса Ренис към Врански приют със своите дракони.
„Само аз можех да облекча сърцето на Нейна милост — твърди Гъбата в своето «Свидетелство». — В този тъмен час аз станах личният съветник на кралицата, оставил настрана шутовския си скиптър и островърха шапка, за да ѝ отдам цялата си мъдрост и съпричастие. Неведомо за всички, тъкмо смешникът ги управляваше сега, невидим крал в пъстри шутовски одежди.“
Това са големи претенции за един малък човек и непотвърдени от нито една от другите ни хроники, нито от фактите. Нейна милост изобщо не е била сама. Четирима живи синове останали до нея.
„Моята сила и моето утешение“, наричала ги кралицата. Егон Младшия и Визерис, синове на принц Демън, били на девет и на седем, съответно. Принц Джофри бил само на единайсет… но Джейсерис, принц на Драконов камък, бил на ръба на петнайсетия си имен ден.
Тъкмо Джейс излязъл сега на преден план, в края на 129 г. СЗ. Помнел обещанието, което бил дал на Девата на Долината, и заповядал на принц Джофри да отлети до Града на гларуса с Тираксес. Мункун намеква, че желанието на Джейс да опази брат си далече от боевете било съществено в неговото решение. Това не устройвало Джофри, който бил решен да се докаже в битка. Едва когато му казали, че го изпращат да защити Долината от драконите на крал Егон, с неохота се съгласил да го стори. Рена, тринайсетгодишната дъщеря на принц Демън от Лена Веларион, била избрана да го придружи. Известна като Рена от Пентос заради града, в който се родила, тя не била драконов ездач, тъй като новоизлюпеното ѝ умряло няколко години преди това, но донесла със себе си три драконови яйца в Долината, където нощем се молела да се излюпят.
Близначката на лейди Рена, Бела, останала на Драконов камък. От дълго време сгодена за принц Джейсерис, тя отказала да го изостави и настояла, че ще се бие редом до него на своя дракон… макар Лунната танцьорка да била твърде малка, за да понесе тежестта ѝ. Въпреки че Бела също така заявила намерението си да се омъжи веднага за Джейс, никакво бракосъчетание не било извършено изобщо. Според Мункун принцът не желаел да се ожени преди да свърши войната, докато Гъбата твърди, че Джейсерис вече бил женен за Сара Сняг, загадъчното незаконородено момиче от Зимен хребет.
Принцът на Драконов камък също тъй се погрижил за безопасността на своите братя, Егон Младшия и Визерис, на девет и на седем години. Техният баща, принц Демън, завързал много приятелства в Свободния град Пентос при гостуванията си там, тъй че Джейсерис се обърнал към принца на този град оттатък Тясното море и той се съгласил да стане настойник на двете момчета, докато Ренира си осигури Железния трон. В сетните дни на 129 г. СЗ младите принцове се качили на платнохода „Безгрижният веселяк“ — Егон с Буреносец, Визерис притиснал яйцето си до гърдите, — за да отплават за Есос. Морската змия пратил седем от бойните си кораби с тях за ескорт, за да стигнат безопасно до Пентос.