Принц Джейсерис скоро върнал лорда на Приливите в лоното, като го назначил за Ръка на кралицата. Заедно с лорд Корлис започнали да съставят план за щурм на Кралски чертог.
След като Слънцеплам лежал ранен и неспособен да полети край Врански приют, а Тесарион бил с принц Дерон в Староград, само два големи дракона останали да бранят Кралски чертог… а ездачката на Сънеплам кралица Хелена преживявала дните си в мрак, обляна в сълзи, и със сигурност не можело да бъде смятана за заплаха. С това оставал само Вхагар. Никой жив дракон не можел да се сравни с Вхагар по големина и свирепост, но Джейс преценил, че ако Вермакс, Сиракс и Караксес се спуснат над Кралски чертог, дори „онази посивяла стара кучка“ нямало да може да им устои.
Гъбата не бил толкова сигурен.
„Три е повече от едно — твърди джуджето, че казал на принца на Драконов камък, — но четири е повече от три, а шест е повече от четири, дори последният глупак знае това.“ Когато Джейс изтъкнал, че Буреносец никога не бил яхван, че Лунната танцьорка е новоизлюпена, че Тираксес е далече в Долината с принц Джофри и поискал да научи къде предлагал Гъбата да намерят повече дракони, джуджето ни казва, че се засмял и рекъл: „Под чаршафите и в купчините дърва, навсякъде, където вие, Таргариените, сте пръснали сребърното си семе“.
Домът Таргариен властвал над Драконов камък повече от двеста години, откакто лорд Енар Таргариен пръв дошъл от Валирия с драконите си. Макар винаги да било техен обичай да женят брат за сестра и братовчед за братовчедка, младата кръв тече гореща и не било рядкост мъжете от дома да търсят наслада сред дъщерите (и дори жените) на техните поданици, простолюдието, което живеело в селата под Драконовата планина, орачи на сушата и рибари в морето. Всъщност до царуването на крал Джеерис древното право на първата нощ било предявявано може би по-често на Драконов камък, отколкото където и да било другаде в Седемте кралства, въпреки че Добрата кралица Алисан сигурно щяла да бъде стъписана да го чуе.
Въпреки че на „първата нощ“ общо взето се гледало с възмущение другаде, както научила кралица Алисан на своите женски дворцови съвети, тези чувства били приглушени на Драконов камък, където Таргариените с право били смятани за по-близки до боговете, нежели до простосмъртните хора. Тук на благословените по този начин невести на първата им брачна нощ се гледало със завист, а децата, родени от подобни съюзи, били смятани за по-горни от всички други, тъй като владетелите на Драконов камък често почитали раждането на такива деца с щедри дарове от злато и коприна, и земя за майката. За тези щастливи незаконородени деца се казвало, че били „родени от драконово семе“ и след време започнали да ги наричат просто „семената“. Дори след края на правото на първата брачна нощ някои Таргариени продължили да се закачат с дъщерите на ханджии и жените на рибари, тъй че семената и синовете на семената били в изобилие на Драконов камък.
Точно към тях се обърнал принц Джейсерис, подтикнат от своя шут, заклевайки се, че всеки мъж, който успее да овладее дракон, ще бъде дарен със земи и богатства и удостоен с рицарски сан. Синовете му щели да бъдат причислени към благородническото съсловие, дъщерите му омъжени за лордове, а той самият щял да има честта да се сражава редом до принца на Драконов камък срещу претендента Егон Втори Таргариен и неговите вероломни поддръжници.
Не всички от тези, които се отзовали на призива на принца, били „семена“, нито дори синове или внуци на семена. Десетки от домашните рицари на самата кралица се предложили за драконови ездачи, между които лорд-командирът на Гвардията на кралицата сир Стефон Дарклин, наред със скуайъри, слуги, моряци, оръженосци, мимове, плюс две слугини. „Посева на семената“, нарича Мункун триумфите и трагедиите, които последвали (приписвайки идеята на самия Джейсерис, не на Гъбата). Други предпочитат названието „Червения посев“.
Най-невероятният от тези кандидат драконови ездачи бил самият Гъбата, чието „Свидетелство“ говори надълго и нашироко за опита му да яхне стария Среброкрил, смятан за най-кроткия от необяздените дракони. Една от по-веселите историйки завършва с това как Гъбата тича през двора на Драконов камък с подпален задник и едва не се удавя, когато скача в кладенец, за да угаси пламъците. Едва ли е било така, разбира се, но все пак случката предлага забавен момент в нещо, което иначе е било ужасна работа.
Драконите не са коне. Не приемат лесно хора на гърбовете си, а когато са ядосани или заплашени, нападат. „Истинното сказание“ на Мункун ни казва, че шестнайсет мъже загубили живота си по време на Посева. Стефон Дарклин бил изгорен до смърт, докато се опитвал да яхне дракона Морски дим. Лорд Гормон Масей претърпял същата съдба, когато се доближил до Вермитор. На един, нарекъл се Денис Сребърния, чиято коса и очи придавали достоверност на твърдението му, че бил потомък на копеле на Мегор Жестокия, ръката му била отхапана от Крадеца на овце. Докато синовете му се мъчели да вържат ръката, за да спрат кръвта, Канибала връхлетял отгоре им, избутал Крадеца на овце настрана и глътнал бащата заедно със синовете.