Но това не сложило край на Червения посев. Още много, и по-лошо, предстояло да стане, с ужасни последици за Седемте кралства.
Три диви дракона на Драконов камък се оказали не толкова лесни за овладяване, колкото тези, които познавали свои предишни ездачи, но все пак били направени опити с тях. Крадеца на овце, забележително грозен „калнокафяв“ дракон се излюпил, когато Стария крал все още бил млад, имал вкус към овчето и връхлитал върху стада овце от Дрифтмарк до Лъкатушна вода. Рядко навреждал на самите овчари, освен ако не се опитвали да му попречат, но се знаело, че поглъщал по някое овчарско куче. Сив призрак обитавал една опушена цепнатина на източния склон на Драконовата планина, предпочитал риба и най-често го зървали да лети ниско над Тясното море и да отмъква плячка от водите. Светъл, сиво-бял, с цвета на утринната мъгла, той бил забележително плах и отбягвал в продължение на години хората и хорските дела.
Най-големият и най-стар от дивите дракони бил Канибала, наречен така, защото се знаело, че се хранел с леша на мъртви дракони и се спускал над люпилните на Драконов камък, за да се тъпче с новоизлюпени и с яйца. Въгленочер, с гибелно опасни зелени очи, Канибала направил бърлогата си на Драконов камък още преди идването на Таргариените, твърдели някои от простолюдието. (Великият майстер Мункун и септон Юстас намират тази история за крайно неправдоподобна, както и аз.) Кандидат-опитомители правели опити да го яхнат десетина пъти; бърлогата му била осеяна с костите им.
Никой от драконовите семена не бил толкова глупав да обезпокои Канибала (а които били, не са се върнали да разкажат). Някои подирили Сивия призрак, но не могли да го намерят, защото бил крайно неуловимо същество. Крадеца на овце се оказал по-лесен за улавяне, но останал зъл, раздразнителен звяр, който убил повече семена от трите дракона на замъка взети заедно. Един от тези, които се надявали да го опитомят (след като търсенето му на Сив призрак се оказало безплодно), бил Алин от Хъл. Крадеца на овце не дал и дума да стане. Когато се измъкнал залитайки от драконовата бърлога с пламнало наметало, само бързото действие на брат му му спасило живота. Морски дим прогонил дивия дракон, докато Адам гасял пламъците с наметалото си. Алин Веларион щял да носи белезите от срещата по гърба и краката си до края на дългия си живот. Но все пак се смятал за късметлия, защото оживял. Мнозина от другите семена и търсачи, домогвали се да яздят Крадеца на овце, свършили в търбуха му.
Накрая кафявият дракон бил обуздан от едно хитро и настойчиво „малко кафяво момиченце“ на шестнайсет, което му носело прясно заклана овца всяка сутрин, докато Крадеца на овце се научил да я приема и очаква. Мункун приписва на тази невероятна драконова ездачка името Коприви. Според Гъбата момичето било копелдачка с несигурно потекло на име Копривка, родена от пристанищна курва. Тя била чернокоса, с кафяви очи, кафява кожа, слабичка, с пълни устни, безстрашна… и първият и последен ездач на дракона Крадеца на овце.
Ето така принц Джейсерис постигнал целта си. Въпреки всичката смърт и болка, която причинило това, изоставените вдовици, изгорените мъже, които щели да носят белезите си до сетния си ден, били намерени четири нови драконови ездачи. Към края на 129 г. СЗ принцът се подготвил да полети срещу Кралски чертог. Датата, която избрал за щурма, бил първата пълна луна на новата година.
Но плановете на хората са само играчка в ръцете на боговете. Защото още докато Джейс кроял плановете си, нова заплаха надвиснала от изток. Схемите на Ото Хайтауър родили плод: на заседанието си в Тирош Върховният съвет на Триархията приел предложението му за съюз. Деветдесет бойни кораба поели от Каменните стъпала под знамената на Трите дъщери, напрягайки греблата си към Гърлото… а по прищявка на сляпата съдба или на боговете пентошкият платноход „Безгрижният веселяк“, носещ на борда си двама принцове Таргариени, навлязъл право в зъбатата им паст.
Ескортите, пратени да защитят платнохода, били потопени или завзети; „Безгрижният веселяк“ бил пленен. Вестта за случилото се стигнала до Драконов камък едва когато пристигнал принц Егон, вкопчен отчаяно във врата на своя дракон, Буреносец. Момчето било пребледняло от ужас, казва ни Гъбата, треперело като лист и било вмирисано на пикня. Едва на девет, той никога не бил летял преди… и никога повече нямало да лети, защото Буреносец бил ужасно ранен, когато побягнал от „Безгрижният веселяк“, и дошъл с безброй откършени стрели, забити в корема му, и метален прът от скорпион, пронизал врата му. Издъхнал след час, съскайки, докато горещата кръв бликала черна и димяща от раните му.