По-младият брат на Егон, принц Визерис, нямало как да избяга от платнохода. Умно момче, той скрил драконовото яйце и се преоблякъл в парцаливо облекло, преструвайки се, че не е нищо повече от обикновено корабно ратайче, но едно от истинските корабни ратайчета го издало и го пленили. Тирошки капитан пръв разбрал кого държи в ръцете си, пише Мункун, но адмиралът на флотата, Шарако Лохар от Лис, скоро го облекчил от трофея.
Лисенският адмирал разделил флотата си за атаката. Един от щипците щял да навлезе в Гърлото южно от Драконов камък, другият — северно. В ранните утринни часове на петия ден от 130 г. след Завоеванието на Егон битката започнала. Бойните кораби на Шарако нахлули с изгряващото слънце зад тях. Скрити от блясъка, те изненадали много от галерите на лорд Веларион, удряйки някои на таран и връхлитайки на борда на други с въжета и абордажни куки. Оставяйки Драконов камък на спокойствие, южната ескадра ударила бреговете на Дрифтмарк, като стоварила мъже в Градчето на подправките и пратила брандери в пристанището, за да подпалят корабите, излизащи да ги пресрещнат. До преди обед Градчето на подправките горяло, а мирски и тирошки бойци блъскали по самите порти на Висок прилив.
Когато принц Джейсерис връхлетял над ред лисенски галери на Вермакс, дъжд от копия и стрели се вдигнал да го посрещне. Моряците на Триархията се били сблъсквали с дракони преди, когато воювали срещу принц Демън в Каменните стъпала. Никой не можел да оспори куража им; подготвени били да срещнат драконовия огън с оръжията, с които разполагали. „Убийте ездача и драконът ще се махне“, казали им капитаните и командирите. Един кораб се подпалил, после друг. Все пак мъжете на Свободните градове продължили да се бият… докато не прокънтял вик и те погледнали нагоре и видели крилати фигури, заобикалящи Драконовата планина и завиващи към тях.
Едно е да се озовеш срещу дракон, друго — да се озовеш срещу пет. Щом Среброкрил, Морски дим и Вермитор се спуснали отгоре им, мъжете на Триархията усетили, че куражът им изневерява. Редицата бойни кораби се разкъсала, след като галерите една след друга започнали да обръщат. Драконите падали като мълнии, храчейки огнени кълба, сини и оранжеви, червени и златни, всяко — по-ярко от другото. Кораб след кораб избухвали и се пръскали, или били погълнати от пламъци. Мъже с писъци скачали в морето, загърнати в огън. Високи стълбове черен дим се заиздигали от водата. Всичко изглеждало изгубено… всичко било изгубено…
Няколко различни истории са разказани след това относно как и защо паднал драконът. Някои твърдели, че стрелец с арбалет забил желязна стрела в окото му, но тази версия изглежда подозрително сходна с начина, по който Мераксес срещнал края си преди много време в Дорн. Според друго описание моряк във вранското гнездо на мирска галера метнал абордажна котва, докато Вермакс връхлитал върху флотата. Една от куките ѝ се закачила между две люспи и проникнала надълбоко от значителната скорост на самия дракон. Морякът бил намотал другия край на веригата около мачтата и тежестта на кораба и силата на крилете на Вермакс раздрали дълга нащърбена рана в корема на дракона. Гневният крясък на дракона се чул чак в Градчето на подправките, през грохота на битката. Полетът му секнал внезапно. Вермакс се понесъл димящ и с крясък надолу, задращил към водата. Оцелели твърдели, че се помъчил да се издигне, но се стоварил главоломно на палубата на една горяща галера. Пръснало се дърво, мачтата се катурнала, а мятащият се дракон се заплел в такелажа. Когато корабът се преобърнал и потънал, Вермакс потънал с него.
Казват, че Джейсерис Веларион успял да скочи и се вкопчил в къс димяща корабна отломка за няколко мига, а няколко стрелци с арбалети от най-близкия мирски кораб започнали да мятат метални стрели по него. Принцът бил поразен веднъж, после — отново. Още и още мирци извадили арбалети. Накрая една стрела го пронизала във врата и Джейс бил погълнат от морето.
Битката в Гърлото кипяла в нощта на север и юг от Драконов камък и остава между най-кървавите морски битки в цялата история. Шарако Лохар докарал обща флотилия от деветдесет мирски, лисенски и тирошки бойни кораби от Каменните стъпала; двайсет и осем оцелели и едва докретали до дома, всички без три — с лисенски екипажи. Впоследствие вдовиците на Мир и Тирош обвинили адмирала, че пратил техните флоти на унищожение, а своите задържал назад, с което започнала свадата, която щяла да предреши края на Триархията две години по-късно, когато трите града се обърнали един срещу друг във Войната на Дъщерите. Но това е извън обхвата на тази история.