Подобна решимост пуснала корен отвъд залива в гърдите на Емонд Таргариен, управляващ от името на брат си, докато Егон лежал на легло. Изпълнен с презрение към сестра си Ренира, Емонд Едноокия виждал по-голяма заплаха в своя чичо принц Демън и голямото воинство, което той събрал при Харънхъл. Принцът свикал своите знаменосци и съвет и обявил намерението си да нанесе поражение на своя чичо и да накаже бунтовните речни лордове.
Предложил да ударят речните земи от изток и от запад и така да принудят лордовете на Тризъбеца да се бият на два фронта едновременно. Джейсън Ланистър събрал внушително воинство в западните хълмове: хиляда бронирани рицари и седем пъти по толкова стрелци и войници. Щял да се спусне от високо и да прехвърли Червената вилка с огън и меч, докато сир Кристън Коул настъпи от Кралски чертог, придружен от самия принц Емонд на Вхагар. Двете армии щели да се съединят на Харънхъл, за да размажат „предателите от Тризъбеца“ между тях. А ако чичо му излезел от стените на замъка да им се противопостави, както със сигурност щял да направи, Вхагар щял да надвие Караксес и принц Емонд щял да се върне в града с главата на принц Демън.
Не всички от зеления съвет подкрепили дръзкия план на принца. Емонд имал поддръжката на сир Кристън Коул, Ръката, както и на сир Тиланд Ланистър, но Великият майстер Орвил го подтикнал да извести Бурен край и да добави силата на дома Баратеон към своята, преди да действа, а Желязната пръчка, лорд Джаспър Вайлд, заявил, че трябвало да повика лорд Хайтауър и принц Дерон от Юга, на основание, че „два дракона са по-добре от един“. Вдовстващата кралица също се изказала в полза на предпазливостта, като призовала сина си да изчака, докато неговият брат кралят и драконът му, Слънцеплам Златния, се изцерят, за да могат да се включат в атаката.
Такива забавяния не били по вкуса на принц Емонд обаче. Нямал нужда от братята си или от драконите им, заявил той; Егон бил твърде тежко ранен, Дерон бил твърде малък. Да, Караксес бил страховит звяр, свиреп, умен и изпитан в битки… но Вхагар бил по-стар, по-свиреп и дваж по-голям. Септон Юстас ни казва, че Родоубиеца бил решен това да бъде негова победа; нямал желание да споделя славата с братята си, нито с някой друг.
Никой не можел да му противоречи, защото докато Егон Втори не се вдигнел от леглото си, за да поеме отново короната, регентството и управлението били на Емонд. Верен на своята решимост, две седмици по-късно принцът потеглил от Портата на Боговете начело на четирихилядно воинство.
— Шестнайсет дни марш до Харънхъл — заявил той. — На седемнайсетия ще пируваме в залата на Харън Черния, а главата на чичо ми ще ни гледа отгоре от копието ми.
А в другия край на владението, покорен на неговата заповед, Джейсън Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, се изсипал от хълмовете на запад и се спуснал с цялата си мощ над Червената вилка в недрата на речните земи. Лордовете на Тризъбеца нямали друг избор освен да се обърнат и да го срещнат.
Демън Таргариен бил твърде стар и закален воин, за да седи бездейно настрана и да допусне да бъде окошарен между стените, дори тези стени да били толкова яки като на Харънхъл. Принцът все още имал приятели в Кралски чертог и вестта за плановете на племенника му стигнала до него още преди Емонд да тръгне. Когато му съобщили, че Емонд и сир Кристън Коул са напуснали Кралски чертог, казват, че принц Демън се изсмял и рекъл: „Крайно време беше“, защото отдавна очаквал този момент. Ято гарвани излетели от витите кули на Харънхъл.
На Червената вилка лорд Джейсън Ланистър се изправил срещу лорда на Розова девица, стария Петир Пайпър, и лорда на Приюта на пътника, Тристан Ванс. Макар западняците да превъзхождали числено враговете си, речните лордове познавали терена. Три пъти хората на Ланистър се опитали да преминат брода и и трите пъти били изтласкани; в последното усилие на лорд Джейсън била нанесена смъртоносна рана от ръката на един побелял скуайър, Пейт от Дълголист (лорд Пайпър лично го удостоил с рицарски сан след това, като го нарекъл Дълголист Лъвоубиеца). Четвъртият щурм на Ланистър овладял бродовете обаче; този път паднал лорд Ванс, убит от сир Адриан Тарбек, който поел командването на западното воинство. Тарбек и сто отбрани рицари свалили тежката си броня и преплували реката над мястото на битката, след това заобиколили и ударили редиците на лорд Ванс откъм тила. Бойните редове на речните лордове били разбити и западняците връхлетели с хиляди през Червената вилка.