Междувременно, незабелязано за умиращия лорд Джейсън и неговите знаменосци, кораби от Железните острови нападнали бреговете на владенията на Ланистър, предвождани от Далтон Грейджой от Пайк. Ухажван и от двамата претенденти за Железния трон, Червения кракен направил избора си. Неговите железнородни не можели да се надяват да пробият защитата на Скалата на Кастърли, след като лейди Йоана залостила портите ѝ, но пленили три четвърти от корабите в залива, потопили останалите, след това преодолели стените на Ланиспорт, оплячкосали града и си заминали с неизброимо богата плячка и шестстотин жени и момичета, включително любовницата фаворитка и незаконните дъщери на лорд Джейсън.
Другаде в кралството лорд Уолис Мутън повел сто рицари от Девиче езеро, за да се съберат с полудивите Краб и Брюн от нос Пукнат нокът и Селтигар от Острова на нокътя. През борови гори и загърнати в мъгли хълмове те се придвижили бързо до Врански приют, където внезапната им поява изненадала гарнизона. След като си върнал замъка, лорд Мутън повел най-храбрите си мъже към изпепеленото поле западно от замъка, за да сложи край на дракона Слънцеплам.
Кандидатите драконоубийци лесно прогонили кордона от стражи, оставени да хранят, обслужват и защитават дракона, но самият Слънцеплам се оказал по-труден от очакваното. Драконите са непохватни същества на земята, а откъснатото му крило оставило големия златен змей неспособен да излети във въздуха. Нападателите очаквали да го заварят полумъртъв. Намерили го заспал, но трясъкът на мечове и тропотът на коне скоро го разбудил, а първото копие, което го поразило, предизвикало гнева му. Покрит със слизеста кал и пълзейки между костите на безброй изядени овце, Слънцеплам се гърчел и навивал като огромно влечуго, биел с опашка и бълвал кълба златен пламък по нападателите си, докато се мъчел да полети. На три пъти се вдигнал и три пъти паднал на земята. Мъжете на Мутън връхлитали върху него с мечове и копия и му нанесли много тежки рани… но всеки удар като че ли само го разярявал повече. Броят на мъртвите стигнал до шейсет души, преди оцелелите да се разбягат.
Между убитите бил Уолис Мутън, лорд на Девиче езеро. Когато тялото му било намерено две седмици по-късно от брат му Манфрид, от него не било останало нищо освен овъглена плът и разтопена броня, гъмжаща от личинки. Но никъде по онова поле от пепел, осеяно с труповете на храбри мъже и изгорена и подута леш от сто коня, лорд Манфрид не намерил дракона на крал Егон. Слънцеплам изчезнал. Нито имало някакви дири, каквито със сигурност трябвало да останат от дракон, измъкнал се пълзешком от полето. Слънцеплам Златния като че ли бил полетял отново… но накъде, никой не можел да каже.
Междувременно самият принц Демън Таргариен забързал на юг на крилете на своя дракон Караксес. Прелетял над западния бряг на Окото на Боговете, далече от походната колона на сир Кристън избегнал вражеското воинство, прехвърлил Черната вода и след това възвил на изток, следвайки руслото на реката надолу към Кралски чертог. А на Драконов камък Ренира Таргариен навлякла лъскава плочеста броня, яхнала Сиракс и се понесла във въздуха, щом дъждовна буря запердашила водите на залива Черна вода. Високо над града кралицата и нейният принц консорт се събрали и закръжили над Високия хълм на Егон.
Гледката на двамата вдъхнала ужас по улиците на града долу, защото простолюдието бързо осъзнало, че атаката, от която се опасявали, най-сетне е надвиснала над тях. Принц Емонд и сир Кристън били опразнили града от бранители, когато тръгнали да си върнат Харънхъл, а Родоубиеца взел Вхагар, страховития звяр, оставяйки само Сънеплам и няколко полуотраснали новоизлюпени да се противопоставят на драконите на кралицата. Младите дракони никога не били яхвани, а ездачът на Сънеплам, Хелена, била неопитна; градът все едно бил без дракони.
Хиляди се изсипали извън градските порти, понесли деца и оскъдни вещи, за да потърсят спасение в околностите. Други прокопали ями и подземни проходи под къщите си, тъмни и влажни дупки, където се надявали да се скрият, докато градът гори (Великият майстер Мункун ни съобщава, че скритите проходи и тайни подземия под Кралски чертог датират оттогава). В Квартала на бълхите избухнали размирици. Когато платната на корабите на Морската змия се появили на изток в залива Черна вода, камбаните на всяка септа в града започнали да бият и тълпи се втурнали по улиците, плячкосвайки всичко по пътя си. Десетки загинали, преди златните плащове да успеят да възстановят мира.
След като лорд Защитника и Ръката на краля отсъствали, а самият крал Егон бил прикован на легло и потънал в унес от млякото на мака, паднало се на неговата майка, вдовстващата кралица, да се погрижи за защитата на града. Кралица Алисент се издигнала до предизвикателството, затворила портите на замъка и града, пратила златните плащове на стените и отпратила ездачи на бързи коне да намерят принц Емонд и да го върнат.