Също така, заповядала на Великия майстер Орвил да прати гарвани до „всички наши верни лордове“, призовавайки ги да защитят своя законен крал. Ала когато Орвил забързал към покоите си, там го чакали четирима златни плащове. Един заглушил виковете му, докато другите го пребили и вързали. С торба, нахлузена на главата му, Великият майстер бил отведен долу в черните килии.
Ездачите на кралица Алисент не стигнали по-далече от портите, където други златни плащове ги задържали под стража. Неведомо за Нейна милост седмината капитани, командващи охраната на портите, били пленени или убити в мига, в който Караксес се появил в небето над Червената цитадела… защото редовият състав на Градската стража все още обичал Демън Таргариен, Принца на града, стария им командир.
Братът на кралица Алисент, сир Гвейн Хайтауър, помощник-командир на златните плащове, се втурнал към конюшните с намерението да вдигне тревога; заловили го, обезоръжили го и го довлекли пред командира му, Лутор Ларжент. Когато Хайтауър го изобличил като обърни плащ, сир Лутор се изсмял.
— Демън ни даде тези плащове — казал той, — и те са златни, както и да ги обърнеш.
След това забил меча си в корема на сир Гвейн и заповядал градските порти да бъдат отворени за мъжете, изсипващи се от корабите на Морската змия.
Въпреки всичката прехвалена здравина на стените си Кралски чертог паднал за по-малко от час. Кратка кървава битка се разиграла при Речната порта, където тринайсет рицари на Хайтауър и сто бойци отблъснали златните плащове и устояли близо осем часа срещу атака и отвътре, и отвън града, но героизмът им бил напразен, защото войниците на Ренира се изсипали безпрепятствено през другите шест порти. Драконите на кралицата в небето горе обезсърчили съпротивата и останалите верни на крал Егон се изпокрили или се разбягали, или преклонили глава.
Един по един драконите се спуснали. Крадеца на овце кацнал на билото на Хълма на Висения, Среброкрил и Вермитор на Хълма на Ренис, извън Драконовата яма. Принц Демън направил кръг около кулите на Червената цитадела, преди да спусне Караксес във външния двор. След като се уверил, че защитниците няма да му навредят, дал знак на съпругата си кралица да се спусне на Сиракс. Адам Веларион останал горе във въздуха, кръжал на Морски дим над градските стени, плясъкът на широките кожени драконови криле кънтял като предупреждение към хората долу, че всяко опълчване ще бъде посрещнато с огън.
Като видяла, че съпротивата е безнадеждна, вдовстващата кралица Алисент излязла от Твърдината на Мегор със своя баща сир Ото Хайтауър, сир Тиланд Ланистър и лорд Джаспър Вайлд Желязната пръчка. (Лорд Ларис Стронг не бил с тях. Господарят на шепнещите успял по някакъв начин да изчезне.) Септон Юстас, свидетел на последвалото, ни казва, че кралица Алисент се опитала да преговаря със заварената си дъщеря.
— Нека заедно свикаме велик съвет, както Стария крал едно време — казала вдовстващата кралица, — и да поставим проблема с наследството пред лордовете на кралството.
Но кралица Ренира отхвърлила предложението с презрение.
— С Гъбата ли ме бъркаш? — попитала тя. — И двете знаем как би отсъдил този съвет.
След това заповядала мащехата ѝ да избере: да се предаде или да изгори.
Кралица Алисент свела примирено глава, предала ключовете на замъка и заповядала на своите рицари и бойци да предадат оръжието си.
— Градът е твой, принцесо — казват, че казала, — но няма да го владееш дълго. Мишките палуват, когато котката я няма, но моят син Емонд ще се върне с огън и кръв.
Хората на Ренира намерили съпругата на съперника ѝ, лудата кралица Хелена, заключена в спалнята ѝ… но когато разбили вратите на кралските покои, намерили само „леглото му, празно, и нощното му гърне, пълно“. Егон Втори избягал. Също и децата му, шестгодишната принцеса Джеера и двегодишният принц Мелор, заедно с Уилис Фел и Рикард Торн от Кралската гвардия. Дори вдовстващата кралица, изглежда, не знаела къде са отишли, а Лутор Ларжент се кълнял, че никой не е преминавал през градските порти.
Нямало как да се изнесе Железният трон обаче. Нито кралица Ренира щяла да заспи преди да си вземе бащиния трон. Тъй че в тронната зала били запалени факли, а кралицата изкачила железните стъпала и се настанила там, където крал Визерис седял преди нея, и Стария крал преди него, и Мегор и Енис и Егон Дракона, в стари времена. Със строго лице, все още в броня, седнала на високо, докато всеки мъж и жена в Червената цитадела били доведени пред нея и накарани да коленичат пред нея, да я помолят за прошка и да обрекат своя живот, мечовете и честта си на нея като кралица.