Септон Юстас ни казва, че церемонията продължила през цялата нощ. Отдавна се било разсъмнало, когато Ренира Таргариен се изправила и заслизала. „А когато нейният лорд съпруг принц Демън я придружи от залата, по нозете и по дланта на лявата ръка на Нейна милост се виждаха рани — пише септон Юстас. — Капки кръв капеха по пода, докато тя преминаваше, и мъдри хора се споглеждаха, макар никой да не посмя да изрече истината на глас: Железният трон я беше отхвърлил и дните ѝ на него щяха да са преброени.“
Смъртта на Драконите
Ренира триумфираща
Докато Кралски чертог падал под Ренира Таргариен и нейните дракони, принц Емонд и сир Кристън Коул настъпвали към Харънхъл, а воинството на Ланистър под предводителството на Адриан Тарбек възвивало на изток.
При Жълъдов замък западняците били задържани за кратко, когато лорд Жозет Смолуд направил излаз, за да се съедини с лорд Пайпър и останките от разбитата му войска, но Пайпър умрял в последвалата битка (паднал, когато сърцето му се пръснало, като видял главата на любимия си внук набучена на копие, казва Гъбата) и Смолуд се оттеглил в замъка си. Три дни по-късно последвала нова битка, когато мъжете от речните земи се прегрупирали под командването на един странстващ рицар на име Хари Петака. Този невероятен герой скоро след това умрял, докато убивал Адриан Тарбек. Ланистърите отново надвили и избили побягналите мъже от крайречните земи. Когато воинството на Запада продължило похода си към Харънхъл, било под водачеството на престарелия лорд Хъмфри Лефорд, който понесъл толкова много рани, че командвал от носилка.
Малко подозирал лорд Лефорд, че скоро щял да се изправи пред по-тежко изпитание, защото войска от свежи противници се спускала към тях откъм север: две хиляди свирепи северняци, развели знамената на кралица Ренира. В челото им яздел лордът на Бароутън Родерик Дъстин, воин толкова стар и побелял, че го наричали Роди Развалината. Воинството му било съставено от престарели сиви бради в стара броня и опърпани кожи, всеки от мъжете — закален воин, всички на коне. Наричали се Зимните вълци.
— Дошли сме да мрем за драконовата кралица — заявил лорд Родерик при Близнаците, когато лейди Сабита Фрей излязла да ги поздрави.
Междувременно разкаляни пътища и дъждовни бури забавили настъплението на Емонд, тъй като повечето му войска била съставена от пешаци, с дълъг обоз. Авангардът на сир Кристън водил и спечелил кратка яростна битка срещу сир Осуалд Воуд и лордовете Дари и Руут на езерния бряг, но не срещнал друга съпротива. След деветнайсет дни поход стигнали до Харънхъл — и заварили портите на замъка отворени, без принц Демън и всичките му хора.
Принц Емонд държал Вхагар с главната колона през целия поход, с мисълта, че чичо му можел да се опита да ги нападне на Караксес. Стигнал в Харънхъл ден след Коул и същата нощ отпразнувал голяма победа: Демън и „неговата речна паплач“ избягали, вместо да се противопоставят на неговия гняв, заявил Емонд. Нищо чудно, че когато вестта за падането на Кралски чертог стигнала до него, принцът се почувствал трижди глупак. Гневът му бил ужасна гледка.
Първият, който пострадал от него, бил сир Саймън Стронг. Принц Емонд бездруго никак не обичал рода му, а припряността, с която кастеланът предал Харънхъл на Демън Таргариен, го убедила, че старецът бил изменник. Сир Саймън възразил, че е невинен, като настоял, че е верен и предан слуга на Короната. Внук му Ларис Стронг бил лорд на Харънхъл и господар на шепнещите на крал Егон, напомнил той на принца регент. Тези възражения само подсилили подозренията на Емонд. Кривото стъпало също бил изменник, решил той. Как иначе щели да знаят Демън и Ренира кога Кралски чертог ще е най-уязвим? Някой от малкия съвет би трябвало да ги е известил… а Ларис Кривото стъпало бил брат на Троши кости и следователно чичо на копелетата на Ренира.
Емонд заповядал да дадат на сир Саймън меч и казал:
— Нека боговете решат дали казваш истината. Ако си невинен, Воинът ще ти даде сила да ме надвиеш.
Последвалият дуел бил напълно едностранен, единодушни са всички описания; принцът насякъл стареца на парчета, а после нахранил Вхагар с трупа му. Внуците на сир Саймън не го надживели дълго. Един подир друг всеки мъж и момче с кръвта на Стронг в жилите бил домъкнат и убит, докато грамадата от главите им станала три стъпки висока.