Ето как цветът на дома Стронг, древен род на благородни воини, гордеещи се с потеклото си от Първите хора, стигнал до безславен край в двора на Харънхъл. Нито един законороден Стронг не бил пощаден, нито копеле, освен… странно… Алис Реките. Макар дойката да била два пъти по-голяма от него на възраст (три пъти, ако се доверим на Гъбата), принц Емонд я взел в леглото си като военен трофей скоро след като завзел Харънхъл, видимо предпочитайки я пред всички други жени в замъка, включително много девствени хубавици на неговите години.
Западно от Харънхъл боевете продължили в речните земи, докато воинството на Ланистър се влачело напред. Възрастта и немощта на техния командир, лорд Лефорд, забавила настъпа им до пълзене, но когато наближили западните брегове на Окото на боговете, заварили огромна нова войска пряко на пътя си.
Роди Развалината и неговите Зимни вълци се съединили с Форет Фрей, лорда на Брода, и Червения Роб Реките, известен като Стрелеца от Гарваново дърво. Северняците наброявали две хиляди; Фрей предвождал двеста рицари и триж повече пехотинци, Реките имал триста стрелци с лъкове. И лорд Лефорд едва-що спрял, за да се противопостави на врага, когато още врагове се появили от юг, където Дълголист Лъвоубиеца с опърпана сган оцелели от предишните битки се събрал с лордовете Бигълстоун, Чамбърс и Перин.
Заклещен между тези две вражески сили, Лефорд се поколебал да тръгне срещу който и да е от двамата от страх, че другият ще го удари откъм тила. Наместо това той заел позиция с гръб към езерото, окопал се и пратил гарвани до принц Емонд в Харънхъл с молба за помощ. Дванайсет птици излетели, но ни една не стигнала до принца: Червения Роб Реките, смятан за най-добрия стрелец в цял Вестерос, ги свалил в полет.
Още мъже от речните земи се появили на другия ден, предвождани от сир Гарибалд Грей, лорд Джон Чарлтън и новия лорд на Гарваново дърво, единайсетгодишния Бенджикот Блекууд. След като броят им нараснал с тези свежи подкрепления, хората на кралицата били единодушни, че е дошъл моментът да атакуват.
— Най-добре да сложим край на тези лъвове, преди драконите да дойдат — казал Роди Развалината.
Най-кървавата сухопътна битка от Танца на драконите започнала на следващия ден, по изгрев-слънце. В аналите на Цитаделата тя е известна като Битката край езерния бряг, но за онези, които са оживели да разкажат за нея, тя винаги е била Храненето на рибите.
Атакувани от три страни, западняците били изтласкани стъпка по стъпка във водите на Окото на боговете. Стотици загинали там, посечени, докато се сражавали в тръстиките; още стотици се издавили, докато се опитвали да избягат. До вечерта две хиляди души били мъртви, между които много благородници, включително лорд Фрей, лорд Лефорд, лорд Бигълстоун, лорд Чарлтън, лорд Суифт, лорд Рейн, сир Кларън Крейкхол и сир Емори Хил, Копелето от Ланиспорт. Войската на Ланистър била разбита и избита, но на такава цена, че младият Бен Блекууд, момчето на лорда на Гарваново дърво, плакал, когато видял купищата мъртви. Най-тежките загуби били понесени от северняците, защото Зимните вълци измолили честта да поведат атаката и пет пъти се врязали в редиците копия на Ланистър. Повече от две трети от мъжете, които тръгнали на юг с лорд Дъстин, били мъртви или ранени.
Боевете продължавали и в други райони на кралството, макар онези сблъсъци да били по-малки от голямата битка край Окото на боговете. В Предела лорд Хайтауър и неговият повереник, принц Дъстин Сърцатия, продължавали да печелят победи, налагайки покорството на Роуан от Златна дъбрава, Оукхарт от Стар дъб и лордовете на Островите на щита, защото никой не смеел да се опълчи на Тесарион, Синята кралица. Лорд Борос Баратеон призовал знамената си и събрал близо три хиляди мъже при Бурен край, със заявеното намерение да тръгнат към Кралски чертог… но вместо това ги отвел на юг в планините. Негово благородие използвал като повод дорнски нахлувания в бурните земи, за да оправдае това, но много и много били чути да шепнат, че драконите отпред, а не дорнците отзад го накарали да промени решението си. В Морето на залеза корабите на Червения кракен ударили Светлия остров, връхлитайки от единия край на острова до другия, докато лорд Фарман се скрил зад стените си и отправял молби за помощ, която така и не дошла.
В Харънхъл Емонд Таргариен и Кристън Коул обсъждали как най-добре да отвърнат на атаките на кралицата. Макар седалището на Харън Черния да било твърде силно, за да бъде завзето с щурм, и речните лордове да не смеели да го подложат на обсада поради страха си от Вхагар, кралските хора закъсали с храната и фуража и губели мъже и коне от глад и болест. Само почернели поля и изгорени села се виждали от високите стени на замъка, а отредите за събиране на фураж, дръзнали да стигнат по-далече, не се върнали. Сир Кристън настоял да се оттеглят на юг, където подкрепата за Егон била най-силна, но принцът отказал с думите: „Само страхливец бяга от предатели“. Загубата на Кралски чертог и на Железния трон го разярила, а когато вестта за „Храненето на рибите“ стигнала до Харънхъл, лорд Защитникът едва не удушил скуайъра, който донесъл новината. Само намесата на наложницата му Алис Реките спасила живота на момчето. Принц Емонд искал незабавна атака на Кралски чертог. Никой от драконите на кралицата не можел да се противопостави на Вхагар, настоял той.