Сир Кристън нарекъл това глупост.
— Един срещу шест е битка за глупаци, принце — заявил той. Да тръгнат на юг, увещавал го той отново, и да обединят силата си с тази на лорд Хайтауър. Принц Емонд можел да се събере отново със своя брат Дерон и неговия дракон. Крал Егон се измъкнал от хватката на Ренира, това го знаели, и със сигурност щял да си върне Слънцеплам и да се присъедини към братята си. А може би и приятелите им в града щели да намерят начин да освободят и кралица Хелена, за да може тя да включи Сънеплам в битката. Четири дракона сигурно щели да могат да надделеят срещу шест, ако един от тях е Вхагар.
Принц Емонд отказал да обсъжда този „малодушен курс“. Като регент на своя брат той можел да заповяда на Ръката да се подчини, но не го сторил. Според Мункун това било заради уважението му към по-стария мъж, докато Гъбата предполага, че двамата мъже станали съперници за любовта на кърмачката Алис Реките, която прибягнала до любовни отвари и еликсири, за да възпламени страстите им. Септон Юстас повтаря отчасти джуджето, но казва, че само Емонд се увлякъл по Реките, до такава степен, че не можел да понесе мисълта да я напусне.
Каквато и да е причината, сир Кристън и принц Емонд решили да се разделят. Коул щял да поеме командването на войската им и да я поведе на юг, за да се съединят с Ормунд Хайтауър и принц Дерон, но принц регентът нямало да ги придружи. Вместо това смятал да води своята война, сипейки огън по изменниците от въздуха. Рано или късно „кучката кралица“ щяла да прати един-два дракона да го спре и Вхагар щял да ги унищожи.
— Няма да посмее да прати всичките си дракони — настоял Емонд. — Това би оставило Кралски чертог гол и уязвим. Нито ще изложи на риск Сиракс или онова последно мило нейно синче. Ренира може и да се нарича кралица, но има женско слабо сърце и страхове на майка.
И тъй, Създателя на крале и Родоубиеца се разделили, всеки към своята съдба, докато в Червената цитадела кралица Ренира Таргариен се заела да възнаграждава приятелите си и да налага сурови наказания на онези, които служили на нейния брат. Сир Лутор Ларжент, командир на златните плащове, получил благородническа титла. Сир Лорент Марбранд бил назначен за лорд-командир на Гвардията на кралицата и му било възложено да намери шестима достойни рицари, които да служат редом до него. Великият майстер Орвил бил пратен в тъмниците и Нейна милост написала до Цитаделата, че нейният „верен слуга“ Жерардис бил оттук насетне „единственият законен Велик майстер“. Освободени от същите тези тъмници, които погълнали Орвил, оцелелите черни лордове и рицари били възнаградени със земи, служби и почести.
Огромни награди били обявени за информация, водеща до залавянето на „узурпатора, самоназоваващ се Егон Втори“, неговата дъщеря Джеера, неговия син Мелор, „фалшивите рицари“ Вилис Фел и Рикард Торн, и Ларис Стронг Кривото стъпало. След като това не довело до желания резултат, Нейна милост разпратила ловни групи от „рицар-инквизитори“, които да издирват избягали от нея „предатели и злодеи“ и да наказват всеки, който бъде открит, че им е помагал.
Кралица Алисент била окована за китките и глезените със златни вериги, макар че заварената ѝ дъщеря пощадила живота ѝ „заради нашия баща, който те обичаше някога“. Баща и не извадил този късмет. Сир Ото Хайтауър, който служил на трима крале като Ръка, бил първият изменник, когото обезглавили. Желязната пръчка го последвал на дръвника, докато все още настоявал, че по закон синът на крал трябва да е пред дъщеря му. Сир Тиланд Ланистър бил даден на мъчителите с надеждата, че ще възстанови част от съкровищницата на Короната.
Лордовете Росби и Стоукуорт, черни, които станали зелени, за да избегнат тъмниците, се домогнали отново да станат черни, но кралицата заявила, че неверни приятели са по-лоши от врагове, и заповядала „лъжливите им езици“ да бъдат отрязани преди да ги екзекутират. Смъртта им обаче ѝ създала парлив проблем с наследството. Оказало се, че „неверните приятели“ оставили по една дъщеря; на Росби била дванайсетгодишна девица, на Стоукуорт — момиче на шест. Принц Демън предложил първата да бъде омъжена за Хю Коравия, сина на ковача (който приел да се нарича Хю Чука), втората за Улф Пияндето (вече просто Улф Белия), запазвайки земите им черни, като в същото време възнаградят подобаващо семената за бойната им доблест.