Но Ръката на кралицата възразил против това, защото двете момичета имали по-малки братя. Претенцията на самата Ренира към Железния трон била специален случай, настоял Морската змия; нейният баща я бил посочил за свой наследник. Лордовете Росби и Стоукуорт не били направили такова нещо. Лишаването на синовете им от наследство щяло да преобърне столетия на закон и прецедент и да постави под въпрос правата на десетки други лордове из цял Вестерос, чиито претенции можело да се възприемат като по-слаби от тези на по-големите им сестри.
Страх да не загуби подкрепата на такива лордове, твърди Мункун в „Истинното сказание“, било това, което накарало кралицата да реши в полза на лорд Корлис, вместо на принц Демън. Земите, замъците и парите на домовете Росби и Стоукуорт били дарени на синовете на двамата екзекутирани лордове, докато Хю Чука и Улф Белия били помазани в рицарство и дарени с малки владения на остров Дрифтмарк.
Гъбата ни казва, че Чука отпразнувал, като пребил един от домашните рицари на кралицата до смърт в бардак на Улицата на коприната, когато двамата се скарали кой да отнеме девствеността на една млада девственица, докато Белия яздел пиян из уличките на Квартала на бълхите, облечен само в златните си шпори. Това е типът истории, които Гъбата обича да разказва и чиято достоверност не може да бъде потвърдена, но извън всякакво съмнение е, че хората на Кралски чертог скоро започнали да изпитват неприязън към двамата новоизпечени рицари на кралицата.
Още по-малко обичан, ако това е възможно, бил мъжът, когото Нейна милост избрала да бъде нейният лорд пазител на съкровищницата и управител на хазната: нейният отдавнашен поддръжник Бартимос Селтигар, лорд на Острова на нокътя. Лорд Селтигар изглеждал съвсем подходящ за поста: твърд и непоколебим в поддръжката си за кралицата, той бил неумолим, неподкупен и находчив, съгласни били всички, и много богат отгоре на всичко. Ренира имала ужасна нужда от такъв човек, защото се оказала в ужасна нужда от пари. Макар Короната да била тъпкана със злато при кончината на крал Визерис, Егон Втори заграбил съкровищницата заедно с короната, а неговият управител на хазната, Тиланд Ланистър, отнесъл три четвърти от богатството на покойния крал „за съхранение“. Крал Егон изразходил всеки петак от частта, задържана в Кралски чертог, оставяйки само празни подземия за сестра си, когато тя завзела града. Останалото от богатството на Визерис било поверено на Хайтауър в Староград, на Ланистърите в Скалата на Кастърли и Желязната банка на Браавос и било недостижимо за кралицата.
Лорд Селтигар веднага се заел да отстрани проблема. За тази цел възстановил същите такси, които предшественикът му лорд Едуел въвел някога по време на регентството на Джеерис, и освен това въвел още много нови налози. Таксите на виното и ейла били удвоени, пристанищните мита утроени. Всеки дюкянджия между градските стени бил обложен с налог за правото да държи вратите на дюкяна си отворени. Ханджиите били задължени да плащат по сребърен елен за всяко легло в хановете им. Входните и изходните налози, които Лордът на въздуха наложил някога, били върнати и утроени. Постановен бил данък собственост; богати търговци в техните имения или просяци в коптори, всички трябвало да плащат в зависимост от това колко земя заемали.
— Дори курвите не са в безопасност — говорели сред простолюдието. — Данък путка ще е следващият, а после данък опашка. И плъховете трябва да си платят дяла.
Всъщност тежестта на данъчното бреме на лорд Селтигар паднала най-тежко върху търговците, едри и дребни. Когато флотата на Веларион запушила Гърлото, твърде много кораби се оказали заклещени в Кралски чертог. Новият управител на хазната на кралицата наложил тежки такси на всички кораби, преди да им разреши да отплават. Някои капитани възразили, че вече са платили изискуемите мита, такси и тарифи, и дори показали документи за доказателство, но лорд Селтигар отхвърлил претенциите им.
— Плащането на пари на узурпатора не е доказателство за нищо освен за измяна — заявил той. — Това не намалява задълженията към нашата великодушна кралица.