Алчността на ханджии, хазяи и тяхната пасмина е добре известна. Собственикът на „Прасешката глава“, негодник, наречен Бен Масленките, се зачудил дали можело да има още сребърни елени там, където имало един. Когато пътникът се запотил от работа, Масленките му предложил да утоли жаждата си с халба ейл. Мъжът приел и придружил ханджията в гостилницата на „Прасешката глава“, без да подозира, че домакинът наредил на конярчето си, познато ни само под името Хитреца, да прерови багажа му за още сребро. Онова, което то намерило обаче се оказало много по-ценно — в тежко наметало от хубава бяла вълна, обшито със снежнобял сатен, имало увито драконово яйце, светлозелено и с ивици сребро. Защото „синът“ на пътника бил Мелор Таргариен, по-малкият син на крал Егон II, а пътникът бил сир Рикард Торн от Кралската гвардия, негов заклет щит и защитник.
Измамата на Бен Масленките не му донесла радост. Когато Хитреца влетял в гостилницата с наметалото и яйцето в ръка и викнал какво е открил, пътникът лиснал недопитата бира в лицето на ханджията, издърпал дългия си меч от ножницата и разпрал Масленките от врата до слабините. Неколцина от другите пиячи извадили своите мечове и ками, но никой от тях не бил рицар и сир Рикард със сеч си пробил път през тях, дръпнал „сина“ си, побягнал към конюшнята, откраднал един кон и излетял стремглаво от хана към стария каменен мост и на южната страна на Мандър. Със сигурност знаел, че спасението го чака само на трийсет левги по-натам, където лорд Хайтауър седял в лагера си под стените на Дълга маса.
Трийсет левги, уви, все едно са били трийсет хиляди, защото пътят отвъд Мандър бил затворен, а Горчив мост бил в ръцете на кралица Ренира. Вдигнал се шум и врява. Други мъже яхнали коне и подгонили Рикард Торн с викове „Убийство, измяна, убийство“.
Чули виковете, стражите пред моста заповядали на сир Родрик да спре. Той обаче се опитал да ги подмине на галоп. Когато един от мъжете сграбчил юздата на коня, Торн отсякъл ръката от рамото му и продължил напред. Но на южния бряг също имало стражи, викали със зачервени лица и размахвали мечове и брадви, и насочвали напред дълги копия, а Торн пришпорвал откраднатия кон и търсел някакъв проход между тях. Принц Мелор се бил вкопчил в него и пищял.
Накрая го свалили стрелците с арбалети. Една стрела го поразила в ръката, другата го пронизала през гърлото. Сир Рикард се свлякъл от седлото и издъхнал на моста, кръв бликнала от устните му и удавила последните му думи. До края държал до себе си вкопчилото се момче, което се бил заклел да защитава, докато една перачка на име Върба Бъхтикамък не отскубнала плачещия принц от прегръдката му.
След като убили рицаря и хванали момчето обаче стрелците не знаели какво да правят с плячката си. Кралица Ренира била предложила голяма награда за връщането му, спомнили си някои, но Кралски чертог бил на много левги оттам. Армията на лорд Хайтауър била много по-близо. Може би те щели да платят още повече. Когато някой попитал дали наградата е една и съща все едно дали момчето е живо или мъртво, Върба Бъхтикамък притиснала Мелор плътно до себе си и казала, че никой няма да нарани новия ѝ син. (Гъбата ни казва, че жената била чудовище, сто и деветдесет кила тежка, глуповата и полупобъркана, и си спечелила името от бъхтенето на пране в реката.) Тогава Хитрия се проврял през тълпата, покрит с кръвта на господаря си, и заявил, че принцът бил негов, след като той намерил яйцето. Стрелецът, чиято метална стрела убила сир Рикард Торн, също имал претенции, тъй че спорели, викали и се бутали над трупа на рицаря.
При толкова много хора присъствали на моста не е изненадващо, че разполагаме с много различаващи се описания на онова, което сполетяло Мелор Таргариен. Според Гъбата Върба Бъхтикамък стиснала момчето толкова силно, че му прекършила гърба и то умряло. Септон Юстас обаче дори и не споменава за някаква си Върба. В неговото описание градският касапин насякъл принца на шест къса със сатъра си и дал по парче на всички, които се биели за него. Великият майстер Мункун в „Истинното описание“ твърди, че момчето било разкъсано от тълпата, но не назовава имена.
Единственото, което знаем със сигурност, е, че докато лейди Касуел и нейните рицари се появят и разгонят тълпата, принцът бил мъртъв. Нейно благородие пребледняла като го видяла, съобщава ни Гъбата, и рекла:
— Боговете ще ни прокълнат всички заради това.
По нейна заповед конярят Хитрия и Върба Бъхтикамък били обесени на стария мост заедно с мъжа, собственик на коня, който сир Рикард откраднал от хана, за когото (погрешно) се смятало, че е помогнал на Торн да избяга. Трупът на сир Рикард, увит в бялото му наметало, лейди Касуел върнала в Кралски чертог, с главата на принц Мелор. Драконовото яйце пратила на лорд Хайтауър при Дълга маса с надеждата, че това би могло да смекчи гнева му.