Гъбата, който много обичал кралицата, ни казва, че Ренира заплакала, когато малката главица на Мелор била поставена пред нея, докато седяла на Железния трон. Септон Юстас, който я обичал по-малко, твърди, че тя по-скоро се усмихнала и заповядала главата да бъде изгорена, „защото той беше от кръвта на дракона“. Макар нищо да не било обявено за смъртта на момчето, новината за неговата кончина все пак се разпространила из града. А скоро плъзнала и друга приказка, според която кралица Ренира заповядала главата на принца да бъде доставена на майка му, кралица Хелена, в нощно гърне. Макар в тази история да нямало нищо вярно, скоро тя била на устните на всеки в Кралски чертог. Гъбата твърди, че било работа на Кривото стъпало. „Човек, който събира слухове, може да ги разпространява също толкова добре.“
Извън градските стени боевете из Седемте кралства продължавали. Светъл замък паднал под ударите на Далтон Грейджой, а с него и последната съпротива на Светлия остров срещу железнородните. Червения кракен взел четири от дъщерите на лорд Фарман за „солени жени“, а петата („грозничката“) дал на брат си Дерон. Фарман и синовете му били върнати на Скалата на Кастърли срещу откуп, за теглото им в сребро. В Предела лейди Мериуедър предала Дълга маса на лорд Ормунд Хайтауър; верен на думата си, негово благородие не дал и косъм да падне от главата ѝ или хората ѝ да пострадат, макар да прибрал всичкото богатство на замъка и всяка троха храна, като нахранил хилядите си мъже със зърното ѝ, преди да вдигне лагера си и да продължи към Горчив мост.
Когато лейди Касуел се появила на бойниците на замъка си, за да помоли за същите условия, които получила лейди Мериуедър, Хайтауър оставил принц Дерон да даде отговора:
— Ще получиш същите условия, които даде на моя племенник Мелор.
Нейна милост можела само да наблюдава опустошаването на Горчив мост. Прасешката глава пламнал първи. Ханове, кантори на гилдии, складове и домове на бедни и богати, драконовият огън погълнал всичко. Дори септата била изгорена, със стотиците ранени в нея. Само мостът останал непокътнат, защото бил нужен да се прехвърли Мандър. Хората на градчето били подложени на меча, ако се опитат да се бият или да бягат, или били изтласквани към реката да се издавят.
Лейди Касуел гледала всичко това от стените си, а след това заповядала портите да бъдат широко отворени.
— Никой замък не може да удържи срещу дракон — казала на гарнизона си.
Когато лорд Хайтауър влязъл на коня си, я заварил застанала на върха на порталната вишка с клуп на шията.
— Имай милост към децата ми — примолила се тя, преди да се хвърли и да увисне.
Може би това трогнало лорд Ормунд, защото синовете и дъщерята на нейно благородие били пощадени и пратени в окови в Староград. Мъжете от гарнизона на замъка не получили никаква милост обаче и били изклани.
В речните земи сир Кристън Коул изоставил Харънхъл и поел на юг покрай западния бряг на Окото на боговете с три хиляди и шестстотин души (смърт, болест и дезертьорство разредили редиците на онези, които довел със себе си от Кралски чертог). Принц Емонд вече бил отлетял на Вхагар.
Замъкът стоял празен не повече от три дни, преди лейди Сабита Фрей да нахлуе и да го заграби. Вътре намерила само Алис Реките, кърмачката, смятана за вещица, която топлела ложето на принц Емонд през времето му в Харънхъл, а сега претендираща, че носи негово дете.
— Имам копелето на дракона в мен — казала жената, докато стояла гола в божията гора с ръка на издутия си корем. — Мога да усетя как огньовете му ближат отровата ми.
Бебето ѝ не бил единственият огън, разпален от Емонд Таргариен. Вече необвързан със замък или с войска, едноокият принц бил свободен да лети накъдето пожелае. Било война също като онази, която Егон Завоевателя и сестрите му водели някога, война с драконов пламък, докато Вхагар връхлитал и връхлитал от есенното небе, за да опустошава земи, села и замъци на речните лордове. Домът Дари първи познал яростта на принца. Хората, които прибирали жътвата, били изгорени или избягали, докато житата пламвали, а замъкът Дари бил погълнат от огнена вихрушка. Лейди Дари и по-малките ѝ деца оцелели, скрити в подземията на цитаделата, но нейният лорд съпруг и наследникът му загинали на бойниците заедно с четирийсет от заклетите му мечове и стрелци. Три дни по-късно градът на лорд Хароуей бил димящ и в руини. Господарската мелница, Черна коруба, Корубата, Глинено езеро, Свински брод, Гората на паяците… Гневът на Вхагар се стоварил върху всички тях поред, докато не пламнали половината речни земи.