Сир Кристън Коул също се натъкнал на пожари. Докато карал хората си на юг през речните земи, пред него и зад него се извисили пушеци. Всяко село, до което стигал, заварвал изгорено и изоставено. Колоната му се движела през гори от мъртви дървета там, където само допреди дни имало живи гори, след като речните лордове подпалвали всичко по пътя му. Във всеки ручей, езеро и село намирал смърт: мъртви коне, мъртви говеда, мъртви хора, подути и вмирисани, мърсели водите. Другаде съгледвачите му се натъквали на грозна гледка, в която бронирани трупове седели под дърветата в прогнили одежди в гротескна пародия на пир. Пируващите били мъже, паднали в „Храненето на рибите“, с ухилени черепи под ръждясали шлемове, а позеленялата им и изгнила плът се свличала от костите им.
На четвъртия ден след Харънхъл започнали нападенията. Стрелци, скрити сред дърветата, се целели в конния авангард и изоставащите от колоната с дългите си лъкове. Умирали мъже. Мъже изоставали от ариергарда и повече не ги виждали. Мъже бягали, захвърлили щитовете и копията си, за да изчезнат в горите. Мъже падали под ударите на врага. На селския мегдан в Кръстати брястове намерили поредния грозен пир. Вече привикнали с такива гледки, предните ездачи на сир Кристън подминали с гримаса, без да обръщат внимание на гниещите мъртъвци… докато труповете не наскачали и не връхлетели върху тях. Десетина души загинали, преди да осъзнаят, че това било хитрина, работа (както се научило по-късно) на един мирски наемник на служба при лорд Ванс, бивш странстващ актьор на име Тромбо Черния.
Всичко това било само прелюдия, защото лордовете на Тризъбеца събирали силите си. Когато сир Кристън поел към Черна вода, ги заварил да чакат на върха на каменист хребет: триста конни рицари в броня, още толкова стрелци с дълги лъкове, три хиляди лъкометци, три хиляди дрипави мъже от речните земи с копия, стотици северняци, размахващи брадви, чукове, шипести боздугани и древни железни мечове. Над главите им се веели знамената на кралица Ренира.
— Кои са те? — попитал един скуайър, когато врагът се появил пред очите им, защото показвали само герба на кралицата.
— Нашата смърт — отвърнал сир Кристън Коул, защото тези врагове били отпочинали, по-добре нахранени, с по-добри коне, по-добре въоръжени и държали по-високия терен, докато неговите хора залитали, болни и отпаднали духом.
Ръката на крал Егон извикал за мирно знаме и подкарал напред, за да преговаря с тях. Трима се спуснали от хребета да го срещнат. Главен сред тях бил сир Гарибалд Сивия с очуканата си броня. Нейт от Дълъг лист бил с него, Лъвоубиеца, който посякъл Джейсън Ланистър, и с Роди Развалината с белезите, които получил от Храненето на рибите.
— Ако свия знамената ни, обещавате ли живота ни? — попитал сир Кристън тримата.
— Дал съм обещанието си на мъртвите — отвърнал сир Гарибалд. — Казах им, че ще изградя септа за тях от костите на предатели. Нямам достатъчно кости все още, тъй че…
На това сир Кристън отвърнал:
— Ако ще има битка тук, много от вас също ще загинат.
Севернякът Родерик Дъстин се засмял на тези думи и рекъл:
— Затова сме дошли. Зимата е тук. Време ни е да тръгваме. Няма по-добър начин да се умре от меч в ръката.
Сир Кристън извадил дългия си меч от ножницата.
— Както желаете. Можем да почнем тук, ние четиримата. Аз сам срещу вас тримата. Ще стигне ли това, за да е битка?
Но Дълъг лист Лъвоубиеца казал:
— Ще поискам още трима.
И горе на хребета Червения Роб Реките и други двама стрелци вдигнали дългите си лъкове. Три стрели полетели над полето и ударили Коул в корема, врата и гърдите.
— Няма да позволя песни за това колко храбро си умрял, Създателю на крале — заявил Дълъг лист. — Десетки хиляди мъртви има на сметката ти.
Говорел на труп.
Последвалата битка била най-едностранната в Танца. Лорд Родерик вдигнал боен рог към устните си и дал сигнала за щурм и мъжете на кралицата се понесли с крясъци надолу по склона, предвождани от Зимните вълци на техните рунтави северни коне и рицарите на техните бронирани скопци. След като сир Кристън лежал мъртъв на земята, мъжете, последвали го от Харънхъл, се обезсърчили. Накъсали редиците си и побягнали, захвърляйки щитовете си в бяг. Враговете им ги подгонили и посекли стотици от тях. Сир Гарибалд го чули да казва: „Днес беше касапница, не битка“. Гъбата, когато му донесли за тези думи, нарекъл битката Бала на касапина и така е известна оттогава.
Някъде по същото време се разиграло едно от по-любопитните събития от Танца на драконите. Според легендата през Века на героите Сервин Огледалния щит убил дракона Уракс, като се присвил зад щит толкова лъскав, че звярът видял само собственото си отражение. С тази хитрина героят се доближил достатъчно, за да забие копие в окото на дракона, с което си спечелил името, с което го знаем до днес. Не можем да се съмняваме, че сир Байрон Суан, вторият син на лорда на Каменен шлем, е чул тази приказка. Въоръжен с копие и щит от посребрена стомана и придружен само от своя скуайър, той тръгнал да убие дракон също като Сервин.