Но тук възниква объркване, защото според Мункун Суан възнамерявал да убие Вхагар и така да сложи край на набезите на принц Емонд, но трябва да се напомни, че Мункун извлича главно от Великия майстер Орвил за своята версия на събитията, а Орвил е бил в тъмниците, когато са се случили тези неща. Гъбата, който бил до кралицата в Червената цитадела, твърди, че сир Байрон се доближил по-скоро до Сиракс на Ренира. Септон Юстас изобщо не споменава за инцидента в своята хроника, но години по-късно в едно писмо намеква, че драконоубиецът се надявал да убие Слънцеплам… но това определено е грешка, тъй като местонахождението на Слънцеплам било неизвестно по това време. И трите описания са единодушни, че хитрината, спечелила неувяхваща слава за Сервин Огледалния щит, донесла само смърт за сир Байрон Суан. Драконът — който и да е бил той — се размърдал при приближаването на рицаря и блъвнал огъня си, който стопил огледалния щит и изпекъл мъжа, присвит зад него. Сир Байрон умрял с писъци.
На Деня на Девата в година 130-та от СЗ Цитаделата на Староград разпратила триста бели гарвана, за да възвести идването на зимата, но Гъбата и септон Юстас са единодушни, че било разгарът на лятото за кралица Ренира Таргариен. Въпреки неприязънта на гражданите на Кралски чертог градът и короната били нейни. Отвъд Тясното море Триархията започнала да се раздира на късове. Морето било в ръцете на дома Веларион. Макар снегове да затворили проходите през Лунните планини, Девата на Долината се оказала вярна на думата си, като пратила мъже по море, за да се влеят във войските на кралицата. Други кораби докарали воини от Бял пристан, предвождани от синовете на самия лорд Мандърли, Медрик и Торен. От всяка страна мощта на кралица Ренира нараствала, докато тази на крал Егон се смалявала.
Но никоя война не може да бъде смятана за спечелена, докато враговете остават непокорени. Създателя на крале, сир Кристън Коул, бил премахнат, но някъде във владението Егон II кралят, когото той създал, оставал жив и на воля. Дъщерята на Егон, Джеера, също била налице. Ларис Стронг Кривото стъпало, най-загадъчният и хитроумен член на зеления съвет, изчезнал. Бурен край все още се владеел от лорд Борос Баратеон, неприятел на кралицата. Ланистърите също трябвало да бъдат смятани сред враговете на Ренира, макар че след като лорд Джейсън бил мъртъв, повечето рицарство на Запада било избито или разпръснато при Храненето на рибите и Червения кракен тормозел Светлия остров и западното крайбрежие, а в Скалата на Кастърли царяло голямо безредие.
Принц Емонд се превърнал в ужаса на Тризъбеца, връхлитайки от небето и засипвайки речните земи с огън и смърт, а после изчезвал, за да удари на другия ден петдесет левги по-далече. Пламъците на Вхагар направили Стара върба и Бяла върба на пепел, а Висок замък — на грамада от почернели камънаци. Родоубиеца след това се върнал неочаквано над Харънхъл, където изгорил всяка дървена постройка в замъка. Шестима рицари и четирийсет войници загинали, докато се опитвали да убият дракона, а лейди Сабита Фрей се спасила от пламъците само като се скрила в един нужник. Скоро след това избягала в Близнаците… но ценната ѝ пленничка, вещицата Алис Реките, избягала с принц Емонд. Докато вестта за тези нападения се разнасяла, други лордове поглеждали към небето в страх и се чудели кой ли би могъл да е следващият. Лорд Мутън от Девиче езеро, лейди Дарклин от Дъскъндейл и лорд Блекууд от Гарваново дърво пратили спешни послания до кралицата, като я молели да им прати дракони, за да защитят владенията им.
Но най-голямата заплаха за управлението на Ренира бил не Емонд Едноокия, а неговият по-малък брат, принц Дерон Сърцатия, и голямата южняшка армия, предвождана от лорд Ормунд Хайтауър.
Войската на Хайтауър била прехвърлила Мандър и бавно настъпвала към Кралски чертог, разбивайки лоялистите на кралицата навсякъде, където се натъквала на тях, и принуждавайки всеки лорд, който прегънел коляно, да влее силата си в тяхната. Принц Дерон, който летял на Тесарион пред главната колона, се оказал безценен съгледвач, като предупреждавал лорд Ормунд за вражески движения. Най-често хората на кралицата се пръсвали само щом зърнели крилете на Синята кралица. Великият майстер Мункун ни съобщава, че южняшкото воинство наброявало над десет хиляди, докато напредвало нагоре покрай реката, почти една десета от тях — конни рицари.