Ренира отхвърлила предложението на мащехата си с презрение.
— Твоите синове можеха да имат почетни места в двора ми, ако бяха останали верни — заявила Нейна милост, — но те посегнаха да ме лишат от рожденото ми право и кръвта на милите ми синове е на ръцете им.
— Кръв на копелета, пролята във война — отвърнала Алисент. — Синовете на моя син бяха невинни момчета, убити жестоко. Колко още трябва да умрат, за да утолят жаждата ти за мъст?
Думите на вдовстващата кралица само разпалили гнева на Ренира.
— Няма да слушам повече лъжи — предупредила тя. — Заговориш ли отново за копелета, ще заповядам да ти отрежат езика.
Или така поне го разказва септон Юстас. Мункун казва същото в „Истинно сказание“.
Тук Гъбата отново се различава. Джуджето би искало да ни накара да повярваме, че Ренира заповядала да отрежат езика на мащехата ѝ веднага, вместо просто да я заплаши с това. Само една дума от лейди Мизерия задържала ръката ѝ, настоява шутът; Белия червей предложила друго, по-жестоко наказание. Жената и майката на Егон били отведени във вериги в един бардак и били предлагани на всеки мъж, който пожелае да си направи удоволствието с тях. Цената била висока: златен дракон за кралица Алисент, три дракона за кралица Хелена, която била по-млада и по-красива. И все пак според Гъбата имало много в града, които сметнали, че цената е ниска за едно плътско опознаване на кралица. „Да останат там, докато забременеят — казала уж лейди Мизерия. — Щом ще ми говорят за копелета, нека и те да си имат по едно.“
Въпреки че мъжките страсти и жестокостта на жените не могат изобщо да се оспорят, тук не вярваме на Гъбата. Не може да има съмнение, че такава приказка е разправяна във винарните и кръчмите на Кралски чертог, но е възможно произходът ѝ да е по-късен, когато крал Егон II е търсел оправдание за жестокостта на собствените си действия. Трябва да се припомни, че джуджето е разказал историите си много години след събитията, които е предал, и е възможно да ги е запомнил погрешно. Поради това нека да не говорим повече за бардака „Кралиците“, а да се върнем отново на драконите, когато те полетели на бой. Караксес и Крадеца на овце отишли на север, Вермитор и Среброкрил — на югозапад.
При горното течение на могъщата Мандър се издигал Тъмбълтън, процъфтяващ тържищен град и седалище на дома Футли. Замъкът над града бил здрав, но малък, с гарнизон от не повече от четирийсет души, но още хиляди били дошли нагоре по реката от Горчив мост, Дълга маса и по-далече от юг. Пристигането на голяма сила на речни лордове още повече раздуло броя им и укрепило решимостта им. След победата си при Бала на касапина дошли сир Гарибалд Сивия и Дълъг лист Лъвоубиеца, с главата на сир Кристън Коул на копие, Червения Роб Реките и неговите стрелци, последните оцелели от Зимните вълци и десетки оземлени рицари и дребни лордове, чиито земи се простирали покрай бреговете на Черна вода, между които такива забележителни хора като Мосландър от Йор, сир Гарик Хоал от Мидълтън, сир Мерел Храбрия и лорд Оуейн Борни.
Общо силите, събрани под знамената на кралица Ренира при Тъмбълтън, наброявали близо девет хиляди според „Истинното сказание“. Други хронисти докарват този брой до дванайсет хиляди или пък до не повече от шест хиляди, но във всички случаи изглежда ясно, че хората на кралицата отстъпвали по численост много на тези на лорд Хайтауър. Няма съмнение, че пристигането на драконите Вермитор и Среброкрил било посрещнато радушно от защитниците на града. Не са могли да знаят за ужасите, които ги очаквали.
Как и защо се е случило онова, което щяло да остане известно като Измените на Тъмбълтън, си остава предмет на много спор и истината за него вероятно никога няма да се научи. Все пак изглежда, че някои от стеклите се в града, бягайки от армията на лорд Хайтауър, са били всъщност част от тази армия, пратени напред, за да се внедрят в редиците на защитниците. Извън съмнение е, че двама от мъжете от Черна вода, които се присъединили към речните лордове в похода им на юг — лорд Оуейн Борни и сир Роджър Корн, — са били тайни поддръжници на крал Егон II. Но техните измени нямало да значат много, ако сир Улф Белия и сир Хю Чука също не избрали този момент, за да сменят страната.
Повечето от онова, което знаем за тези мъже, идва от Гъбата. Джуджето не премълчава оценката си за мизерния нрав на тези двама драконови ездачи, описвайки първия като пияница, а втория като скот. И двамата били страхливци, казва ни той. Едва когато видели воинството на лорд Ормунд с върховете на копията, блеснали на слънцето, и походната му колона, проточила се на дълги левги, решили да се присъединят към тях, вместо да му се противопоставят. Все пак никой от двамата не се поколебал да се опълчи на бурите от копия и стрели край Дрифтмарк. Възможно е да ги е разколебала мисълта за атака срещу Тесарион. В Гърлото всички дракони били на тяхната страна. Това също е възможно… макар че Вермитор и Среброкрил били по-стари и по-големи от дракона на принц Дерон и следователно щяло да е по-вероятно да надделеят във всяка битка.