Други предполагат, че алчност, а не страхливост е тласнала Белия и Чука към измяна. Думата „чест“ не означавала нищо за тях; богатство и власт било това, за което копнеели. След Гърлото и падането на Кралски чертог двамата били дарени с рицарско звание… но те се домогвали да станат лордове и приели с презрение скромните владения, дарени им от кралица Ренира. Когато лордовете Росби и Стоукуорт били екзекутирани, предложило се на Белия и Чука да се дадат техните земи и замъци чрез брак за дъщерите им, но наместо това Нейна милост позволила синовете на изменниците да ги наследят. След това Бурен край и Скалата на Кастърли били размахани пред тях, но неблагодарната кралица им отказала и тези награди.
Несъмнено са се надявали, че крал Егон II можело да ги възнагради по-добре, ако му помогнат да си върне Железния трон. Възможно е дори да са им били дадени някакви обещания в това отношение, вероятно чрез лорд Ларис Кривото стъпало или някой от неговите агенти, макар това да остава недоказано и недоказуемо. Тъй като никой от двамата не можел да чете или пише, няма никога да узнаем какво е тласнало Двамата предатели (както ги е нарекла историята) да направят каквото са направили.
За битката при Тъмбълтън обаче знаем много повече. Шест хиляди от хората на кралицата се строили, за да се опълчат на лорд Хайтауър на полето, под командването на сир Гарибалд Сивия. Сражавали се храбро за известно време, но опустошителен дъжд от стрели от лъковете на лорд Ормунд изтънил редиците им, а гръмовният щурм на тежката му конница ги разбил, отпращайки оцелелите бежешком назад към градските стени. Там стояли Червения Роб Реките и неговите стрелци и прикривали отстъплението с дългите си лъкове.
Когато повечето оцелели се прибрали безопасно зад портите, Роди Развалината и неговите Зимни вълци направили излаз от една задна порта, крещейки ужасяващите си северняшки бойни викове, докато връхлитали покрай левия фланг на щурмуващите. В последвалия хаос мъжете на Севера с бой си пробили пътя през десетократно превъзхождащия ги враг до лорд Ормунд Хайтауър, яхнал бойния си кон под златния дракон на крал Егон и знамената на Староград и Хайтауър.
Както го описват певците, лорд Родерик бил плувнал в кръв от глава до пети, докато настъпвал напред, с разцепен щит и пропукан шлем, но толкова опиянен от битката, че като че ли не усещал раните си. Сир Бриндън Хайтауър, братовчед на лорд Ормунд, застанал между северняка и своя господар и отпрал лявата ръка с щита на Развалината от рамото с един ужасен удар с дългата си брадва… но свирепият лорд на Бароутън продължил да се бие, убил и сир Бриндън, и лорд Ормунд, преди да умре. Знамената на лорд Хайтауър паднали и хората в града надали възторжени викове, мислейки, че вълната на битката се е обърнала. Дори появата на Тесарион над полето не ги уплашила, защото знаели, че имат два дракона на своя страна… но когато Вермитор и Среброкрил се извисили в небето и избълвали огъня си над Тъмбълтън, тези възторжени викове преминали в писъци.
Било Полето на огъня в миниатюра, написал Великият майстер Мункун.
Тъмбълтън избухнал в пламъци: дюкяни, домове, септи, хора, всичко. Мъже падали запалени от порталната вишка и бойниците или залитали с писъци по улиците като живи факли. Извън стените принц Дерон се спуснал надолу на Тесарион. Пейт от Дълъг лист паднал от коня си и бил стъпкан, сир Гарибалд Сивия бил пронизан от стрела на арбалет, а след това погълнат от драконов пламък. Двамата Предатели изпепелили града с огнените си бичове.
Сир Роджър Корн и хората му избрали този момент да покажат истинските си цветове, избили бранителите на градските порти и ги отворили за щурмуващите. Лорд Оуейн Борни направил същото вътре в замъка и пронизал с копие в гърба сир Мерел Храбрия.
Последвалото опустошение било едно от най-жестоките в историята на Вестерос. Тъмбълтън, дотогава процъфтяващ град тържище, бил сведен до пепел и въглени. Хиляди изгорели и също толкова умрели от удавяне, докато се опитвали да преплуват реката. Някои по-късно щели да казват, че те били късметлиите, защото никаква милост не била проявена към оцелелите. Хората на лорд Футли захвърлили мечовете си и се предали, но били вързани и обезглавени. Оцелелите от пожарите жени в града били изнасилени многократно, дори момичета на по осем и десет. Старци и момчета били подложени на меча, докато драконите се хранели със сгърчените димящи трупове на жертвите си. Тъмбълтън никога повече не се възстановил; въпреки че по-късно Футли щели да се опитат да го пресъградят над руините, техният „нов град“ нямало да е и една десета голям колкото стария, защото простолюдието твърдяло, че самата земя била обитавана от духовете на мъртвите.