На сто и шейсет левги на север други дракони се реели над Тризъбеца, където принц Демън Таргариен и малкото кафяво момиче Коприви дирели безуспешно Емонд Едноокия. Установили се в Девиче езеро по покана на лорд Манфрид Мутън, който живеел в ужас, че Вхагар ще връхлети над града му. Наместо това принц Емонд ударил по Каменна глава, в подножията на Лунните планини; при Сладка върба на Зелената вилка и Салиденс на Червената вилка; изгорил мост Хвърлея на въглени, подпалил Стария сал и Вещерската мелница, унищожил метоха при Бечестър и винаги изчезвал отново в небето преди преследвачите му да могат да пристигнат. Вхагар никога не се задържал за дълго на едно място, нито оцелелите били единодушни повечето пъти накъде е отлетял драконът.
Всяко утро Караксес и Крадеца на овце излитали от Девиче езеро, издигали се високо над речните земи на все по-широки кръгове с надеждата да зърнат Вхагар долу… но се връщали победени на свечеряване. „Хрониките на Девиче езеро“ ни казват, че лорд Мутън се одързостил дотолкова да предложи драконовите ездачи да се разделят в търсенията, за да покрият два пъти повече площ. Принц Демън отказал. Вхагар бил последният от трите дракона, които дошли във Вестерос с Егон Завоевателя и сестрите му, напомнил той на негово благородие. Макар и по-бавна, отколкото била преди столетие, тя пораснала голяма колкото Черното страшилище някога. Огньовете ѝ били толкова горещи, че разтапяли камък, и нито Караксес, нито Крадеца на овце могли да се противопоставят на нейната свирепост. Само заедно щели да се надяват да ѝ устоят. Затова той държал момичето Коприви до себе си, ден и нощ, в небе и в замък.
Но дали страхът от Вхагар бил единствената причина принц Демън да държи Коприви близо до себе си? Гъбата иска да повярваме, че не било само това. Според описанието на джуджето Демън Таргариен се влюбил в малката кафява копелдачка и я взел в леглото си.
Колко можем да вярваме на свидетелството на шута? Коприви не е била на повече от седемнайсет, принц Демън — на четирийсет и девет, но властта, която млади девици могат да упражняват над по-стари мъже, е добре известна. Знаем, че Демън Таргариен не е бил верен консорт на кралицата. Дори нашият обикновено сдържан септон Юстас пише за неговите нощни визити при лейди Мизерия, чието ложе той често споделял, докато била в двора… уж с благословията на кралицата. Не бива да се забравя и че в младостта му всеки собственик на бардак в Кралски чертог знаел, че лорд Квартала на бълхите изпитвал особено наслаждение с девици, и държали настрана най-младите, най-хубавите и по-невинни от новите си момичета, за да ги дефлорира той.
Момичето Коприви било младо, несъмнено (макар и може би не толкова младо, колкото онези, които принцът покварил в младостта си), но изглежда съмнително да е била истинска девственица. Отраснала бездомна, без майка и безпарична на улиците на Града на подправките и Хъл, тя най-вероятно е продала невинността си скоро след първото си разцъфване (ако не и преди) за някой грош или коричка хляб. А и овцете, с които хранела Крадеца на овце, за да го привърже към себе си… как ще да се е снабдявала с тях, ако не с вдигане на полите си за някой овчар? Нито е можела Копривка да бъде наистина наречена хубава. „Мършаво кафяво момиче на мършав кафяв дракон“, пише Мункун в своето „Истинно сказание“ (макар никога да не я е виждал). Септон Юстас казва, че зъбите ѝ били криви, носът ѝ с белег от това, че веднъж ѝ го срязали заради кражба. Едва ли подходяща любовница за принц, би си помислил човек.
Срещу това разполагаме със „Свидетелството на Гъбата“… и в този случай, с „Хрониките на Девиче езеро“, както са изложени от майстера на лорд Мутън. Майстер Норен пише, че „принцът и неговото момиче копеле“ вечеряли заедно всяка вечер, закусвали заедно всяка сутрин, спели в съседни спални, че принцът „изкуфявал по кафявото момиче както мъж би могъл да изкуфее по своята дъщеря“, учел я на „обичайни любезности“ и как да се облича и седи, и да реши косата си, че ѝ правел подаръци от „четка за коса с костена дръжка, посребрено огледалце, наметало от тъмнокафяво кадифе, обшито със сатен, ботуши за езда от кожа, мека като масло“. Принцът учел момичето да се мие, казва Норен, а слугините, които приготвяли водата за банята на момичето, казвали, че той често споделял ваната с нея, „сапунисвал гърба ѝ или отмивал миризмата на дракон от косата ѝ, и двамата били чисто голи“.