— Сив и златен бяха, бляскаха на слънцето — разправял един… и сега, въпреки забраната на сир Робърт, двамата Том били решени да докарат „братовчедите си“ на каменистия бряг, където лежал проснат мъртвият дракон, изгорен и разкъсан, за да могат да издирят убиеца му.
Междувременно на западния бряг на залива Черна вода вестта за битката и измяната при Тъмбълтън стигнала до Кралски чертог. Казват, че вдовстващата кралица Алисент се изсмяла, когато чула.
— Всичко, което посяха, сега ще пожънат — заканила се тя.
На Железния трон кралица Ренира пребледняла и отпаднала духом. Заповядала градските порти да се затворят и залостят; оттук насетне никому не било позволено да влиза или напуска Кралски чертог.
— Няма да позволя обърни плащове да се промъкнат в града ми, за да отворят портите ми на бунтовници — заявила тя. Войската на лорд Ормунд можела да е под стените им на другия ден или по-другия; изменниците, носени от дракони, можели да пристигнат и по-скоро.
Тази перспектива възбудила принц Джофри.
— Нека да дойдат — заявило момчето, зачервено с дързостта на младите и жадно да отмъсти за падналите си братя. — Аз ще ги срещна на Тираксес.
Тези приказки разтревожили майка му.
— Няма — заявила тя. — Твърде млад си за битка.
Все пак позволила на момчето да остане, докато черният съвет обсъждал как най-добре да се справят с приближаващия се враг.
Шест дракона останали в Кралски чертог, но само един между стените на Червената цитадела: драконката на самата кралица, Сиракс. Конюшня във външния двор била опразнена от конете и отстъпена за нея. Тежки вериги я задържали на земята. Макар и достатъчно дълги, за да може да се движи от конюшнята до двора, веригите я задържали да не излети без ездач. Сиракс отдавна била привикнала към вериги; изключително добре хранена, тя не ловувала от години.
Другите дракони ги държали в Драконовата яма. Под големия ѝ купол четирийсет огромни сводести подземия били всечени в костите на Хълма на Ренис в голям кръг. Дебели железни врати затваряли тези направени от човешка ръка пещери от двата края, вътрешните врати срещу пясъците на ямата, външните се отваряли към склона. Караксес, Вермитор, Среброкрил и Крадеца на овце направили там леговищата си, преди да отлетят на бой. Пет дракона останали: Тираксес на принц Джофри, светлосивия Морски дим на Адам Веларион, младите дракони Моргул и Шрикос, обвързани с принцеса Джеера (избягала) и нейния близнак принц Джеерис (мъртъв)… И Сънеплам, любимецът на кралица Хелена. Отдавна било обичай поне един драконов ездач да пребивава в ямата, за да може да се издигне в защита на града, ако възникне нужда. След като Ренира предпочитала да държи синовете си до себе си, това задължение се паднало на Адам Веларион.
Но сега на черния съвет се вдигнали гласове, поставящи под съмнение верността на сир Адам. Драконовите семена Улф Белия и Хю Чука минали на страната на врага… но дали били единствените предатели между тях? А Адам от Хъл и момичето Коприви? Те също били с незаконно потекло. Можело ли да им се вярва?
Лорд Балтимор Селтигар смятал, че не.
— Копелетата са вероломни по природа — заявил той. — Това им е в кръвта. Измяната е нещо толкова естествено за копеле, колкото лоялността за законородените.
Подканил Нейна милост да заповяда двамата незаконородени драконови ездачи да бъдат задържани веднага, преди и те да са се присъединили към врага с драконите си. Други повторили вижданията му, между които сир Лутор Ларжент, командир на Градската стража, и сир Лорент Марбранд, лорд-командир на Гвардията на кралицата. Дори двамата мъже от Бял пристан, страховитият рицар сир Медрик Мандърли и неговият умен тлъст брат сир Торен, подканили кралицата да не се доверява.
— Най-добре да не се рискува — казал сир Торен. — Ако врагът спечели още два дракона, загубени сме.
Само лорд Корлис и Великият майстер Жерардис се изказали в защита на драконовите семена. Великият майстер казал, че нямали никакво доказателство за някаква нелоялност от страна на Коприви и сир Адам; мъдрият подход било да се потърси такова доказателство, преди да се правят каквито и да било преценки. Лорд Корлис отишъл по-далеч, като заявил, че сир Адам и неговият брат, Алин, били „истински Велариони“, достойни наследници на Дрифтмарк. Колкото до момичето, макар и да било мръсно и грозновато, то се било сражавало доблестно в Битката на Гърлото.