— Както и двамата предатели — контрирал лорд Селтигар.
Както пламенните протести на Ръката, тъй и хладната предпазливост на Великия майстер се оказали напразни. Подозренията на кралицата се събудили. „Нейна милост беше предавана толкова често, от толкова много, че лесно можеше да повярва в най-лошото у всекиго — пише септон Юстас. — Измяната вече нямаше силата да я изненада. Тя беше започнала да я очаква дори от онези, които най-много обичаше.“
Може и така да е било. Все пак кралица Ренира не се задействала веднага, а пратила да доведат Мизерия, блудницата и танцьорката, която била неформалната ѝ господарка на шепнещите. С бледата си като мляко кожа лейди Мизерия се появила пред съвета с халат с качулка от черно кадифе, обшит с кървавочервена коприна, и застанала със смирено наведена глава, когато Нейна милост я запитала дали смята, че сир Адам и Коприви биха могли да замислят да ги предадат. Тогава Белия червей вдигнала очи и промълвила:
— Момичето вече ви предаде, моя кралице. Дори сега споделя ложето си с вашия съпруг и много скоро ще има копелето му корема си.
Кралица Ренира крайно се разгневила, пише септон Юстас. С глас, студен като лед, заповядала на сир Лутор Ларжент да вземе двайсет златни плаща до Драконовата яма и да арестува сир Адам Веларион.
— Разпитайте го строго и ще научим верен ли е, или е лъжлив, несъмнено. — А за момичето Коприви рекла: — Тя е просто същество, с вонята на вещерство по нея. Моят принц никога не би легнал с такова низко същество. Трябва само да я погледнете, за да разберете, че в нея няма и капка драконова кръв. С магии обвърза дракон към себе си и същото е направила с милорд съпруга ми. — Докато бил под нейното обаяние, на принц Демън не можело да се разчита, продължила Нейна милост. Ето защо да се пратела заповед веднага до Девиче езеро, но само за очите на лорд Мутън. — Да я хване на маса или в легло и да ѝ отсече главата. Само тогава моят принц ще бъде свободен.
И тъй, измяна породила още измяна, за беда на кралицата. Когато сир Лутор Ларжент и неговите златни плащове препуснали нагоре по Хълма на Ренис със заповедта на кралицата, вратите на Драконовата яма се разтворили широко над тях и Морски дим разперил светлосивите си криле и полетял, дим се вдигнал от ноздрите му. Сир Адам Веларион бил предупреден навреме, за да избяга. Уплашен и разгневен, сир Лутор се върнал веднага в Червената цитадела, където нахлул в Кулата на Ръката и сграбчил с груби ръце стария лорд Корлис, обвинявайки го в измяна. Старецът не го отрекъл. Вързали го и го пребили, но той не казал ни дума. Отвели го в тъмниците и го хвърлили в черна килия, за да чака съд и екзекуция.
Подозрението на кралицата паднало и върху Великия майстер Жерардис също така, защото и той като Морската змия защитил драконовите семена. Жерардис отрекъл да има някакво участие в измяната на лорд Корлис. Предвид дългата му и вярна служба Ренира спестила тъмниците на Великия майстер, но го освободила от съвета и го пратила веднага в Драконов камък.
— Не мисля, че би ме лъгал в лицето — казала тя на Жерардис, — но не мога да имам около себе си хора, на които не вярвам безрезервно, а когато те погледна вече, мога само да си спомням как ми дрънкаше за момичето Коприви.
През цялото това време из града се ширела мълвата за касапницата при Тъмбълтън… а с нея — ужас. Кралски чертог щял да е следващият, казвали си хората. Дракон щял да се бие с дракон и този път градът със сигурност щял да гори. Уплашени от идващия враг, стотици се опитали да побегнат, но били връщани от портите от златните плащове. Заклещени между градските стени, някои потърсили убежище в дълбоки мазета от огнената вихрушка, която се бояли, че иде, докато други се отдали на молитва, на пиене и на насладите, намирани между женски бедра. Към полунощ градските кръчми, бардаци и септи били пълни до пръсване с мъже и жени, търсещи утеха или спасение и споделящи си ужасни истории.
Тъкмо в този тъмен час на Площада на кърпача се надигнал някой си странстващ брат, босоного плашило с власеница и гащи от грубо тъкана вълна, мръсен и немит, и вмирисан на кочина, с просешка паничка, окачена на врата му на кожена каишка. Крадец бил някога, защото на мястото на дясната му ръка било останало само пънче, покрито с червенясала кожа. Великият майстер Мункун предполага, че може да е бил от Бедните братя; макар орденът отдавна да бил обявен извън закона, странстващи Звезди все още се мяркали по обиколните пътища на Седемте кралства. Откъде е дошъл, не можем да знаем. Дори името му е загубено за историята. Онези, които го чули да проповядва, също като онези, които по-късно записали мерзките му слова, го знаели само като Пастира. Гъбата го нарича Мъртвия пастир, защото според него мъжът бил блед и мръсен като труп, току-що вдигнал се от гроба.